Лекарският съюз с предложение за промени в заплатите на медиците
Основните възнаграждения на медиците да бъдат обвързани със средната заплата за страната, изложи предложение пред журналистите д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Д-р Маджаров, който участва във форум "Медицинският туризъм - Възможни решения в България". По думите му това е и начинът, по който се определят заплатите на учителите и дава възможност да се предвидят необходимите средства.
"От лекарския съюз държим в Закона за здравното осигуряване да бъде записано, че който иска да работи по договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), трябва да гарантира поне минимални за държавата възнаграждения, но те да не са обвързани с Колективния трудов договор (КТД), а с „кратно" на средната за страната заплата, както се образува и на депутатите заплатата", каза още той.
В отговор на въпрос защо при предвидени над един милиард лева повече за болниците за тази година от лечебните заведения твърдят, че не могат да осигурят основни заплати от 2000 лв. за лекар и 1500 лв. за медицинска сестра, д-р Маджаров каза, че след като не могат да осигурят тези заплати, ще работят само в спектъра медицински услуги, които може да осигурят. Болници, които не са достигнали тези основни заплати, вероятно ще останат без персонал, допълни той. Ако тези болници са общинска собственост, това е проблем на общината, а ако са държавни болници, това е проблем на министъра на здравеопазването, добави той.
В досега действащия КТД се предвиждаше основното възнаграждение на лекар без специалност да е 2000 лв., на медицинска сестра - 1500 лв., а на санитар - 910 лв. Срокът на КТД беше до април тази година. В момента КТД няма. По-късно днес се очаква среща между работодателите и синдикатите, която ще бъде при министъра на здравеопазването в служебния кабинет д-р Галя Кондева. Преди дни д-р Кондева заяви, че експертите на министерството предлагат да се запазят поне още една година досегашните нива на основните заплати.
В рамките на форума доктор Маджаров заяви, че България трябва да е гъвкава и като малка държава може да привлича пациенти с рутинни диагнози с лекота. "Можем да се превърнем в притегателен център, като предлагаме иновативна медицинска услуга и инвестираме превантивно в здравеопазване". посочи той.
По думите му такава възможност е била изграждането на Протонен център у нас, тъй като такъв липсва на Балканите, но за съжаление тази възможност вече е пропусната.
„Трябва да се инвестира в новите технологии като роботизираната хирургия, като тази инвестиция да е с подкрепа от държавата, а не само по желание на болнични собственици, които искат да развиват лечебните си заведения. Трябва да можем да дадем на пациентите комфорта и доброто обслужване и болниците да имат възможност да го показват и да искат заплащане за това. Това също изисква промяна в законодателството, тъй като в момента такъв тип доплащане се наказва“, каза още д-р Маджаров.
Председателят на БЛС коментира, че в медиите се съобщават само негативни информации за болниците, но липсват такива за позитивните резултати и инвестициите в тях. „Държавата е голям длъжник законодателно и за това какво правим с нерегламентираните лекарски практики. Съсловните организации нямат власт да ги санкционират, а полицията и прокуратурата не правят нищо. В другите държави правата за налагане на санкции са в ръцете на съсловните организации“, каза още той.
Председателят на БЗС д-р Николай Шарков на свой ред каза, че 80% от българските дентални клиники са на световно ниво и привличат пациенти от цял свят. В същото време обаче много българи предпочитат да ползват стоматологични услуги в държави като Турция например.
„Рисковете от денталния туризъм са от качеството на услугите в различните държави, липсата на общи регулации увеличава риска от усложнение. В България много се набляга на стандартите, а в Европа отдавна са заявили, че те не вършат работа, а са важни протоколите. Проблем са още езиковата бариера и следоперативните грижи. Има и скрити разходи при този вид туризъм“, каза още д-р Шарков.
„От ББА се опитваме да работим в посока на политиките в областта на медицинския туризъм, но засега този въпрос не е приоритетен за държавата. Най-важното е, че разполагаме с лекари на световно ниво и това означава, че можем да предоставим съответните медицински услуги. Редно е обаче да има някакво становище поне от страна на МЗ, Министерския съвет и парламента, за да могат лечебните заведения да има на какво да стъпят. ББА работи в посока формиране на политики, защото без правната марка няма сигурност както за медиците, така и за пациентите“, каза председателят на Българска болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова.
Тя допълни, че ако възможността за медицински туризъм се направи по правилния начин, страната ни може да се превърне в оазис.
Председателят на Юридическо дружество по медицинско право и здравеопазване д-р Светла Качарова заяви, че не само българските пациенти не са добре информирани за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване. По думите ѝ едва 40% са запознати с правата си на здравноосигурени лица и само 10% знаят правата си при лечение в чужбина.