Крайната десница в Европа е в смут две седмици преди евроизборите

Вътрешните борби между най-големите крайнодесни партии в Европа хвърлиха предизборната им кампания в смут, заплашвайки да провалят резултатите им във вота за Европейски парламент, който се очакваше да донесе големи победи за ултраконсервативните групи, пише Bloomberg.

В сряда Марин льо Пен заяви, че крайнодясната ѝ партия „Национално обединение“ ще скъса отношенията си с „Алтернатива за Германия“ (AfD), след като водещият кандидат на германската партия, заяви, че не всички членове на нацистката паравоенна организация SS са престъпници.

Разривът в последния момент подчертава един от традиционните проблеми пред тези партии – фактът, че не формират единен блок и многото им различия може да надделеят над общото помежду им. Това прави още по-малка вероятността крайнодясната група да успее да получи достатъчно влияние на евроизборите на 6-9 юни, за да наложи консервативна програма.

„Всички те са националистически партии, които не са съгласни по много неща на ниво ЕС, освен че до голяма степен се противопоставят на ЕС“, казва в интервю Джейкъб Киркегаард, старши сътрудник в German Marshall Fund в Брюксел. „Те не харесват имигрантите, не харесват ЕС, но за какво друго са съгласни? Почти нищо“, допълни той.

Очаква се общоевропейският алианс „Идентичност и демокрация“ (ИД), който включва AfD и „Национално обединение“, да спечели 11,2% от гласовете следващия месец, според усреднени резултати от проучвания, съставени от Europe Elects. Това би дало на евроскептичния блок ИД 84 места в Европейския парламент спрямо 59 на последните избори.

Тази прогноза обаче е по-ниска от декемврийската, когато се очакваха 93 места. А неотдавнашната грешна стъпка на AfD не е първата.

Максимилиан Крах, водещият кандидат на AfD на евроизборите, беше цитиран миналата седмица от италианския вестник la Repubblica с коментари, които се възприемат като оневиняване на нацистката SS. Той вече беше под натиск, след като негов помощник в Европейския парламент беше задържан миналия месец по подозрение в шпионаж в полза на Китай. В сряда Крах напусна ръководния комитет на партията и каза, че прекратява кампанията си.

„Това със сигурност ще има отрицателен ефект върху изборните резултати“, казва Киркегаард. „Хората харесват победители, а десните партии не изглеждат като победители в момента. Популистката привлекателност на десните партии може да се развие много бързо, но също така може отново да изчезне много бързо“, казва той.

Крайнодесните групи се надяваха да успеят да сформират достатъчно голям блок след европейските избори следващия месец, за да могат да смекчат амбициозните климатични регулации и да предложат по-строги мерки срещу имиграцията.

Най-голямата политическа група в Европейския парламент – дясноцентристката Европейска народна партия – получава 23% в проучванията, или дял, който би ѝ осигурил 183 места. Прогнозите са лявоцентристкият Прогресивен алианс на социалистите и демократите (ПАСД) да спечели 140 места, а центристко-либералната група Renew – 86. Това спокойно би осигурило на трите партии абсолютно мнозинство, с което ще могат да блокират предложения от крайната десница.

Заместник-председателят на „Национално обединение“ на Льо Пен – Луи Алио, каза по-рано тази седмица, че партията му не споделя „същата визия за света“ като AfD и че е малко вероятно сегашният състав на коалициите да се запази след изборите.

„Това със сигурност създава проблеми за крайната десница, тъй като показва степента, до която може да стигне екстремизмът в някои части на AfD“, казва в интервю Симоне Талиапиетра, старши изследовател в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел. „Това може да хвърли сянка върху крайнодесния фронт и да изплаши част от потенциалния електорат“, посочва още.

Войната на Русия в Украйна също послужи за разединение в десницата, като много партии, включително AfD и партията „Фидес“ на унгарския премиер Виктор Орбан, симпатизират на Кремъл. Други, като Льо Пен и италианския премиер Джорджа Мелони, застанаха зад Украйна.

Разривът в крайната десница може да обслужва и националните интереси, тъй като Льо Пен гледа към изборите за президент във Франция през 2027 г., когато Еманюел Макрон няма да може да се кандидатира поради ограничения на мандата. „Национално обединение“ в момента се радва на двуцифрено предимство в анкетите.

„Льо Пен всъщност не се интересува много от Европейския парламент“, казва Киркегаард. „Тя се интересува само от това да се позиционира така, че да спечели следващите президентски избори във Франция. За нея шансът да се дистанцира от германска дясна партия, която има симпатии към Waffen-SS, е дар“, посочва той.

Това означава, че дори крайната десница да се представи в съответствие с очакванията, провалът им да намерят общ дневен ред може да попречи на способността им да се наложат в Брюксел.

„Единството винаги е било един от основните проблеми“, казва в интервю Дейв Синардет, професор по политически науки в Free University of Brussels.