Баскетболната легенда Дечо Коешинов – от спортната зала в Айтос към 50-ото НС
Има хора, които трудностите не ги плашат. Такива, за които „няма да стане“ не съществува. А тежките битки не само че не могат да ги победят, но ги правят още по-силни. Хора с характер.
Той е точно такъв – необузданото айтоско момче Дечо Коешинов, който се превърна в баскетболна легенда заради хъса и енергията си.
Едва ли има човек, който не е чувал името му. Десетки са спортните успехи. Той е сред най-известните играчи за всички времена у нас. От години негова кауза е да предаде тази страст на малките баскетболисти на Айтос като треньор. В сърцето му обаче има още една голяма любов – родният град.
Където и да отиде, каквото и да прави през годините тя не стихва.
Във вените му тече айтоска кръв, именно заради това – за по-доброто бъдеще и идеи за родния град, се впуска и в голямата игра – вече втори мандат е общински съветник от ГЕРБ, а в момента е кандидат и за народен представител от листата на ГЕРБ-СДС.
Спортна кариера
49-годишният Дечо Коешинов се е запалил по спорта още като много малък. Занимава се с баскетбол, откакто се помни.
„Брат ми играеше баскетбол и аз бях постоянно покрай него в спортната зала. Навън, вътре, без значение къде съм – винаги бях с топката. Ние нямахме възможностите на сегашните деца, нямахме тази инфраструктура, но това не ни пречеше да тренираме, да спортуваме на улицата. И затова навремето нямаше дете с наднормено тегло, което сега е голям проблем при подарастващите“, разказва Дечо Коешинов.
Още в основното училище е станал част от айтоския баскетболен отбор при юношите. Той обаче искал да се развие, да изгради спортна кариера. В 8-и клас, без да знаят родителите му, изтегля документите от СУ „Христо Ботев“, където учи, и се мести в Спортното училище в Бургас.
„Знаех, че няма да ми позволят. Преди това брат ми искаше да кандидатства в Спортното училище, а те го спряха. Затова реших да не ги питам и направо да се преместя и да им съобщя пред свършен факт. Започнах да уча там, но нещата не се получиха. Бях около месец в отбора по баскетбол, който реално си беше този на Черноморец. Там един треньор ми каза, че нямам никакви шансове. Че не ставам за добър баскетболист и няма нужда от мен. Видях и отношението на останалите в отбора, не ме харесваха, нямах място там. Затова се отписах и от там и се върнах в Айтос. До ден-днешен съм много доволен от решението си, радвам се, че избрах СОУ „Христо Ботев“ за средното си образование“, споделя той.
Записва се да учи в Националната спортна академия, след което продължава образованието си във Военната академия в София. През цялото време обаче играе за различни отбори, бил е част от отборите на Черноморец, Славия, където печели първата си шампионска титла и купата на България, в края на 90-те години е играл за Димитровград, после в Белгия една година, а след това става част от най-силния отбор на България – Академик Лукойл. Именно там са му най-големите успехи и титли. След четири сезона там продължава в Ямбол. Неочакван битов инцидент обаче прекъсва кариерата му като играч.
„Прерязах сухожилие на палеца и това ме извади от строя за около 2 месеца. Така плавно преминах към треньорската кариера. Станах помощник-треньор, а през 2010 година в Бургас бяхме решили да възродим мъжкия баскетбол на Черноморец, където бях 5 години треньор, след това на Лукойл Нефтохим, като станахме вицешампиони и спечелихме купата на България. Междувременно бях и треньор на младежките гарнитури.
Битката с рака
Дечо Коешинов се развива като треньор и предава тази страст, умения и знания на други. Чувства се удовлетворен от работата си, върши това, което му харесва. Всичко звучи прекрасно. Ходят по мачове, печелят, носят титли в Бургас. Смелото айтоско момче дори не подозира срещу какво ще го изправя съдбата. След един мач в Ботевград, в съблекалнята, чува някой от играчите да казва „Тренер, имаш кръв на гърба“. Виждат разранена бенка, първоначално си мисли, че е някаква рана, но после след прегледа осъзнава колко е сериозно състоянието му.
„Брат ми е доктор, с него бяхме на хирург. Двамата почнаха да си шушукат. Разбрах, че става нещо. Бенката беше уголемена, между двете плешки – много лошо място, откъдето може да тръгне навсякъде. Чух диагнозата „меланом“, или рак на кожата. В края на 2013 г. започнах лечение в Бургас – прегледи химиотерапии. Трябваше да взема едно лекарство, но здравната каса имаше възрастово ограничение, не го отпускаше на лекуващи на моята възраст, а на по-възрастни. Тогава то струваше около 15 хиляди лева и аз нямаше как да си го позволя. Ако бях го приел това лекарство, можеше на по-късен етап да не се стигне до това положение“, разказва още кандидатът за народен представител. Той обаче не се гневи, приема съдбата си. Вярва, че така е трябвало да стане и е благодарен на съдбата, че е на крака.
Няколко години по-късно, през 2016 г., докато с екипа му са на среща, за да уточнят детайлите около европейското първенство, което предстои на отбора, получава гърч. Оказа се, че туморът не е изчезнал, дори напротив. Коешинов заминава в София за лечение с т.нар. кибернож. През есента на 2016 г. след поредния ядрено-магнитен резонанс, че не се влияе добре на лечението. Намират клиника в Истанбук. Там разбира, че в София не са използвали правилния кибернож, може би затова състоянието му се влошило. Турските лекари са готови да започнат ново лечение, да оперират пациента, но сумата, която е необходима, е непосилна за семейството му. Тогава цялото общество в Айтос, баскетболните среди у нас, близки и приятели се обединяват и правят дарителска кампания, с която събират средствата.
„Много съм благодарен на всички. От цяла България ми подадоха ръка. Имаше преводи по сметката дори по 2-5 лева, което означава много за мен. Хората наистина имат големи сърца. Техните молитви, тяхната подкрепа ме спаси. През 2016 година ми беше операцията. Направих там лъчетерапия. Но оттогава продължавам лечението си в КОЦ-Бургас. През три седмици съм или на вливки, или на хапчета. Битката не е приключила, продължава. Но това е нормалното зле, както казвам аз. Трябва да сме благодарни на това, което имаме“, казва още спортистът.
От спортната към политическата игра
Дечо Коешинов вече втори мандат е общински съветник. За неговите съграждани е изненада, когато по време на местните избори през 2019 година го виждат в листата на ГЕРБ за Общинския съвет на Айтос. През това време вече е треньор на баскетболния Вихър Айтос.
Решил да влезе в политиката, за да реализира идеите си за развитието на Айтос и да подкрепи кмета Васил Едрев в неговите проекти. Именно Едрев го кани да стане част от Общинския съвет.
„Въпреки че не съм член на ГЕРБ, г-н Едрев знаеше за моите политически пристрастия. Каза ми, че е време да вляза в обществения живот на града, отговорих, че съм готов. Доста години вече бях в града. И преди, когато през годините поради една или друга причина съм живял някъде другаде, винаги съм носил Айтос в сърцето си. Не съм си сменял личната карта. Аз съм айтозлия и се гордея с това. Та така тръгнаха нещата. Получих подкрепа от хората не само в битката с болестта, но и в политиката. Гласуваха ми доверие и колегите от ГЕРБ. Това се случи и на последните избори през октомври 2023 г. Радвам се, че съм част от този Общински съвет и подкрепям предложенията, за които кметът Васил Едрев и екипът му денонощно работят“, споделя Коешинов.
В листата на ГЕРБ за 50-о НС е попаднал по същия начин – номиниран е от колегите си от ГЕРБ. Той е приел без да се замисли, защото каузата му в Народното събрание отново ще бъде Айтос.
Според него неотложният проблем е изграждането на северен обход на Айтос, за да може да се изведе трафикът извън града и да се сложи край на черната серия от инциденти.
Дечо Коешинов вярва, че всеки един депутат от Бургаска област, без значение от партията, трябва да се обедини около този проблем.
Спортът, културата и социалната политика ще са му другите приоритети. Вярва, че за да се развие спортът, е необходима държавна политика и по-сериозен бюджет, а в момента, според него, е оставен на произвола на съдбата. Той е убеден, че големите резултати, които българските спортиси имат, са заради любовта към България.
Осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания е другият проблем, заради който Коешинов ще се бори.
„Инфраструктурата трябва да се подобри. Човек, който е е бил в това положение, не знае колко е трудно и почти невъзможно придвижването на хората с увреждания“, обяснява той.
В момента Дечо Коешинов продължава да е треньор във Вихър Айтос. Почти денонощно е в залата. Успял е да запали всички деца от отбора, които искат да спортуват и извън официалните тренировки. „Залата работи постоянно благодарение на Община Айтос, която успя да задейства средства и я обнови. Затова никога не отказвам на децата, които искат да тренираме. Виждам желанието им, гледам да съм покрай тях. И покрай политическите ангажименти не ми остава време за нищо друго. Но не се оплаквам. Щастлив съм, че съм на крака, здрав, доколкото може и работя за Айтос“, казва в заключение баскетболната легенда.
Дечо Коешинов има огромното уважение на своите съграждани, именно затова вярва, че ще получи подкрепата им и на вота на 9 юни.