5 характеристики на външния вид, които правят жената аристократка

Критериите за аристократична външност са се формирали, унищожавали и развивали в продължение на хиляди години. Някога благородният произход се е стремял да се обозначава по най-диви начини: много народи са приемали да деформират черепа, да си правят племенни татуировки и много други. Разбира се, сега въпросът за аристократичните особености на външния вид е загубил своята актуалност, но представлява интерес за много хора и до днес.

Кои са чертите, които все още се смятат за указатели за висок произход?

Високо чело

През Европейското средновековие сред жените е било популярно да бръснат челото си с два или четири пръста, което вървяло заедно с пълното изскубване на веждите и дори миглите. Тази мода са следвали най-красивите жени по онова време: Елизабет Тюдор, Изабела Португалска, Изабела Баварска и др. Нейни отзвуци могат да се видят в картината на Леонардо да Винчи "Джоконда". За щастие тази тенденция не е достигнала до нас, но високото чело все още се смята от мнозина за признак на висок произход и интелигентност.

Малки длани с дълги пръсти

Широките, груби длани с къси пръсти са се смятали за характерна черта на селяните. Аристократите са предпочитали свиренето на музикални инструменти пред тежкия труд и са били обучавани в него от ранна възраст, поради което са полагали големи грижи за ръцете си. В монархическите семейства все още има правила за външния вид на ръцете.

Бледа кожа

Докато съвременните жени се борят да постигнат равномерен тен, техните предци са носели ръкавици, шапки и чадъри в слънчево време. Загорялата кожа е била признак на физически труд под палещото слънце. Вените, които се виждали през светлата кожа, означавали "синя кръв" и някои народи си ги рисували. Луничките, които днес толкова обичаме, също не са били добре дошли.

Нос с гърбица

Сега пластичните хирурзи се редят на опашка, за да се отърват от тази особеност, но някога монарсите са се гордеели с нея. Нейните притежатели често са били изобразявани в профил, както можем да видим в портретите на Симонета Веспучи, Данте Алигиери или Карл VIII.

Издълженото лице

Повечето монарси са имали овални лица с тесни брадички. Това се е считало за стандарт за красота и това е формата, която най-често е изобразявана в картините на художниците. За щастие в днешно време за красиви се смятат всички форми на лицето, носа, челото, ръцете и тена на кожата.