44 университета затворени заради липсата на дългосрочна целеположена политика?

Днес е ден на затворените врати на 44 от университетите в страната. Затваряме врати не толкова заради възнагражденията, а заради политиката, която се води във висшето образование през последните 3 години. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова, която ръководи и Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Повечето от университетите ще останат затворени в знак на протест, въпреки че правителството обеща да отпусне на три транша около 92 милиона лева за увеличение на заплатите в сектора. 

„Във висшето образование липсва дългосрочна целеположена политика, която да знае къде иска да отведе българското висше образование. Отдавна липсва и приемственост между министерските екипи, т.е. със смяната на един министър всичко започва отначало. Няма ги приоритетите, които трябва да се постигат. Стратегия има, но тя трябва да бъде материализирана в подходящо законодателство, да има и приемственост в него”, коментира проф. Темелкова. 

Тя даде и примери. Според нея трябва политика за връзката между образование и бизнес. „Много е трудно да привлечеш експерти от практиката в реалното обучение. Бюджетите позволяват изплащането на символични възнаграждения, а един експерт, например от IT сектора, работи за близо 10 000 лева месечно. Много е трудно”, каза ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Тя обясни, че няма връзка между обучението и практиката. „Няма опция университетите да създават съвместни търговски дружества с фирмите, за да затворят цикъла – наука, образование, практика. Няма го стимулът за фирмите, за да направят подобни консорциуми с университетите, за да могат висшите училища да се превърнат в хъбове. Ако се разреши това, ще доближим западните университети”, коментира тя.

„Този протест не е за заплати, а за политики, от които зависи висшето образование и бъдещето на нацията”, заяви проф. Темелкова.

„В стратегията имаме дефинирани три вида висши училища – образователни, практички и научноизследователски. Първите два вида нямат дефиниция в закона и това се бави от няколко години. Наличието на това е свързано с политиката на държавата по отношение на различните висши училища, с финансирането, с акредитацията“, каза още тя.