Предците на Хомо сапиенс са ловували с бягане на дълги разстояния

Предците на Хомо сапиенс са ловували с бягане на дълги разстояния, съобщи АФП, позовавайки се на научно изследване. Първите хора през палеолита не са разчитали само на помощни средства, за да ловят дивеч, разкриват множество етнографски данни, игнорирани досега.

Книгите, посветени на праисторията, показват множество илюстрации на групи ловци, въоръжени с копия, приближаващи бавно към плячката, или обкръжили капан. 

От друга страна, ловът с издръжливост означава, че преследваното животно е било изтощавано до смърт. Този начин на лов дълго време е смятан за рядко явление, каза пред АФП Йожен Морен, професор по антропология в универиситета "Трент" в Канада, който е водещ автор на изследването, публикувано в сп. "Нейчър хюман бихейвиър". 

Работейки с източници от периода между 15-и и 19-и век, Морен е попаднал на множество описани случаи на лов с издръжливост. 

Според зоолога Дейвид Р. Кариър еволюцията е довела до една ключова характеристика на праисторическия човек - възможността да се изпотява повече от нормалното. 

Човекът е посредствен спринтьор в сравнение с гепарда. Но "гепардът е ферари без радиатор - може да увеличи скоростта много бързо, но не може да отвежда топлината", казва професор Морен. В крайна сметка загряването на тялото принуждава животното да спре да бяга. Спринтьорите в природата - кон, лос, антилопа, правят пауза за охлаждане. Човекът няма подобна необходимост. 

Друга особеност на праисторическия човек, идентифицирана от зоолозите, е мускулатурата на скелета, състояща се предимно от бавни мускулни влакна, които предполагат издръжливост, а не тонус. Хомо сапиенс губи характеристиките на издръжливост преди 1,8 млн. години. Обяснението за това е фактът, че бягането е по-голям разход на енергия от ходенето. 

Ловът с бягане на дълги разстояния е бил практически универсален и се е практикувал във всички сезони, казва Морен. Той е изследвал етнографски данни от над 270 места в света - от Арктика до Чили, Африка и Океания. В текст от 1850 г. е описан индиански разказ за предци, преследващи лос. Лосът в разказа бяга до пълно изтощение. Друг индиански разказ от 16-и век описва как ловците бягат от сутрин до вечер след елените до пълно изтощение на плячката. Разкази от Борнео, записани в средата на 19-и век, описват подобни практики. 

Тези данни са минали "под радара" на етнолозите, тъй като през 19-и век, когато започва професионализацията в науката, огнестрелните оръжия са сложили край на преследването.