Как в последния си работен ден 49-ото НС промени стопанската политика на България за 30 минути

В последния си работен ден 49-ото Народно събрание достигна своеобразен връх в своята дейност. Очакванията бяха, че това ще е денят, в който всички усилия на депутатите ще се хвърлят за забрана на рекламата на хазарта, а като бонус ще се разглежда и алтернативният данък за доходи от събиране на диворастящи гъби. До края на деня рекламата на хазарта беше забранена, а темата с диворастящите гъби отпадна. Изненадата обаче дойде от друго място – в рамките на минути депутатите приеха регулация на надценката на хляба, която очевидно няма нищо общо нито с хазарта, нито с гъбите. Как се случи това и дали не беше поставен рекорд?

Сутринта на 30 април се проведе заседание на бюджетна комисия, която гледа на второ четене двата споменати законопроекта за хазарта и гъбите – скоростно, защото същия следобед трябва да бъдат приключени в пленарна зала. Докато се гласуват текстовете за гъбите, Йордан Цонев (ДПС) прави предложение в преходните и заключителни разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица да се въведе максимална надценка в размер на 15 на сто върху цената на хляба, която да е в сила до 31 декември 2024 г. Предложението няма нищо общо с разглеждания законопроект и не е внесено между първо и второ четене в комисия; прави се по време на самото заседание, без каквато и да е оценка на въздействието, пише economic.bg.

В този сценарий се отива към максимално бърз завой в стопанската политика – от текст на коляно на второ четене в комисия сутринта до финално гласуване в пленарна зала следобед. Най-забавното обаче тепърва предстои. В пленарна зала депутатите отхвърлят текстовете за гъбите и целият законопроект пада – няма как да има само преходни и заключителни разпоредби, без изменение в основния текст на закона. Блицкригът на ДПС за надценката на хляба е пред провал. Около 16:00 ч. обаче Йордан Цонев предлага текстовете за надценката на хляба в преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта. Преди 16:30 ч. текстовете са окончателно приети. В рамките на 30-на минути, направо в зала на второ четене, без да се минава през комисии, без да има възможност за оценки, становища и прочее, и без да има каквото и да е отношение към гласувания в момента законопроект, парламентът прие с огромно мнозинство регулация на ценообразуването на хляба.

Това вероятно е една от най-скоростно приетите регулации в парламентарната история. Огромната подкрепа от депутатите също буди недоумение – от 200 гласували само 2-ма гласуват против (от групата на ПП-ДБ, която по принцип гласува въздържал се). Критични изказвания в зала няма. Гласуването и мълчанието показват на практика, че страхът от изборите води до потъпкване на всякакви принципни позиции, снишаване по теми, които могат да уронят рейтинга и в крайна сметка минаване на лобистки текстове, които се наместват директно в търговски практики и взаимоотношения в един съвсем обичаен пазар.

Приетият текст гласи, че новата регулация влиза в сила от 1 юли и ще е в сила до 31 декември 2024 г. Този срок сам по себе си нищо не гарантира – примерите с отстъпките на ДДС, в т.ч. конкретно нулевата ставка за хляба, показват, че в парламента най-лесно се удължават срокове на една или друга разпоредба. Обещанията, че тепърва ще се правят оценки и може да се промени текста преди 1 юли, също звучат неадекватно. Към момента парламентът се разпуска и ако президентът не наложи вето или пък не бъде сезиран Конституционният съд за безумната процедура на приемане, новата регулация ще влезе в сила и ще обърка пазара на хляб.

А колкото до цената на хляба, две неща си заслужава да се споменат. Първото е, че годишната инфлация при хляба и зърнените храни се сви от над 30% в своя пик през май/юни 2022 г. до 3.3% към март 2024 г., като месечната инфлация е отрицателна – т.е. цената е паднала през последния месец. При месото и месните продукти например годишната инфлация към март 2024 г. е 6.4%, или двойно по-висока от тази при хляба.

Казано просто, в момента не се случва нищо извънредно на пазара на хляб. Второто е, че по принцип в България няма драма с цената на хляба в сравнение с другите страни в Европа. Сравнение на средноевропейските цени на хранителните продукти показва, че в България по-скоро има отклонение при млякото и млечните продукти, където цените са високи в сравнение със средноевропейското ниво, но не и при хляба, където сме на 70 – 75% от средноевропейското ниво. Тоест и тук трудно се вижда някаква извънреден проблем, който да извинява скока на депутатите да го решават в последния си работен ден.