Започва Страстната седмица

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик, защото църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията, разпятието, слизането в ада и Възкресението, съобщава БНТ.

Последната седмица на Великия пост трябва да бъде усърдно време за молитва, за смирение и за размисъл. За това, че във всичко, което правим, трябва да бъдем водени от вярата в милостта на Господ, защото Той не само се смири, но се предаде на кръстна смърт за спасението на душите на човечеството.

След тържественото посрещане на Христос в Йерусалим на Цветница само няколко дни по-късно Божият син е предаден за 30 сребърника и разпънат на кръст. Но и след най-мрачния ден възсиява надеждата на човечеството, защото идва Великден, празникът на празниците.

 Велики понеделник

На Велики понеделник църквата припомня как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той преобърнал масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Велики вторник

Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя. Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених.

Велика сряда - Помазването на Господа с миро

В този ден се припомня едно от последните събития преди страданията на Господ - за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една разкаяла се блудница изляла върху главата на Спасителя. Успяла да влезе в дома, където бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. За нея Господ казва, че много се прощава на този, който умее много да обича.

Но на този ден си спомняме и за предателството на Юда, продал за 30 сребърника Учителя си.

Велики четвъртък - Тайната вечеря

Възспоменава се Тайната вечеря на Исус Христос с Неговите ученици, преди която Господ умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил светото тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли с хляб и вино, символ на неговите плът и кръв. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на всяка света литургия, за да като приемаме Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си. Във вечерната служба в четвъртък се четат така наречените "Дванадесет евангелия" т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. В църквите се извършва велик маслосвет.

Велики петък - Св. Страдания Господни

Това е най-тежкият и тъжен ден за християните през цялата година. Постещите не приемат нищо на този ден, дори вода. Разбира се, правилото се променя, според силите на постещия и какво му е благословил свещеникът. Припомнят се великите страдания на Исус Христос, приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит и разпънат на кръст с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилат Понтийски, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпънат между двама разбойника за поругание при страшни природни катаклизми - земетресение и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. Вечерта на Разпети петък в църквите се извършва опелото на Господ Исус Христос, църквата се обикаля с плащаницата, под която вярващите през целия ден минават, за да изразят преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството.

Велика събота - Слизането на Господа в ада

Възпоменава се погребението на Христос и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекли кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с благовонни аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици, сред които, обляна в сълзи и майка Му Св. Богородица.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението Си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Господ Исус Христос е в ада, за да счупи оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Възкресение Христово - Пасха

Великден е денят на победата на Живота над смъртта! Както се пее в църковните песнопения - Този, Който е "възкресението и животът", удържа Своята победа над тлението и смъртта, за да дарува на всички живот вечен! В този ден ­заедно със светите мироносици ­ отново намираме отвален надгробния камък, а гробът, където е бил положен Божият син, се оказа празен. В този светъл ден светът за първи път чува благата вест за освобождението си от властта на греха и смъртта. В този най-светъл и радостен ден за християните, истински "празник на празниците", църквата възнася благодарствени молитви и от препълнено сърце възкликват устата на всички вярващи: "Христос воскресе!" и засвидетелстват - "Воистину воскресе!"