Изкуствен дъжд ще спасява Добруджа от суша

Експериментална технология за предизвикване на валежи се тества за първи път в България в района на летището на с. Щръклево край Русе. Целта на изкуствения дъжд е да спасява земеделските площи в Добруджа от сушата. Тя намалява добивите на зърно вече пета година, а от началото на 2024 г. в житницата на България са паднали само 22 литра на кв. метър, пише вестник Сега.

С помощта на самолет, снабден със специални резервоари, се разпръскват аерозолни частици сребърен йодид в облаците. Реагентът се свързва с водните пари и подпомага растежа им. Така само за минути може да се получи дъжд от облаци, от които в обикновени условия не вали поради недостиг на кондензационни ядра, обясняват ангажираните с експеримента метеоролози.

Главен инициатор на проекта е Христо Крушарски, собственик на фирма за противоградова защита със самолетен способ на Североизточната България и концесионер на летището в с.Щръклево. Според него са необходими решителни действия за адаптация към промените в климата, свързани с по-високите температури и засушаването.

С един полет могат да се "засеят" десетки хиляди квадратни километра. На самолетите има монтирани радари, които помагат в непосредствена близост пред самолетите да се прецени кои облаци да бъдат "засяти", обясни пред БНТ метеорологът Денислав Бончев.

Подобни системи за изкуствен дъжд от години се прилагат в някои страни - Китай, Япония, Обединените арабски емирства, Испания, САЩ. Опити вече се правят и в съседна Румъния.

Технологията е познат метод в борбата с градушките със самолети, но при тях химичният реагент трябва да е в по-големи количества.

Експериментите с новата технология у нас ще продължат през лятото. Проучванията се правят в координация с Изпълнителната агенция за борба с градушките и Националния институт по метеорология и хидрология. В първоначалната фаза на проекта ще се събира информация от метеорологичния радар в Шумен и наземните метеорологични станции в Търговище, Разград, Велико Търново, Русе и Добрич.
„Резултатите от настоящия пилотен проект ще послужат за създаване на методика и стратегия за бъдещия проект, в който като партньори ще се включат и заинтересовани организации у нас и в чужбина“, каза Христо Крушарски. Очаква се държавата също да се включи с финансиране и договори за използването на разработвания способ, ако се докаже неговата ефективност.

Учените са скептични

Учените обаче са скептични, че подобни технологии за предизвикване на изкуствен дъжд може да постигнат търсения ефект.
"Такива технологии не са много разпространени по света. Вярно е, че там, където сега получиха едни от най-големите валежи - Дубай, е мястото, където разработките са в доста напреднал стадий. Проблемът с това вмешателство във времето е, че не може лесно да се докаже има ли благотворен ефект, защото процесите в природата са с необятен мащаб", коментира пред БНР климатологът Симеон Матев.
Той нарече конспиративни твърденията, че огромните валежи в пустинята са причинени от програмата на ОАЕ за засяване на облаците.

"Такива колосални валежи в пустинята са неочаквани, голяма изненада. От началото на годината в пустинята в ОАЕ е паднал многократно повече дъжд, отколкото в нашата страна. Чисто научно обаче човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай. Може да ги увеличим с 10-15%, но не и да предизвикаме такава енергия", заяви Матев.

Ракети срещу градушката

Заради необичайното затопляне през април кампанията за противоградова защита у нас стартира по-рано тази година. От 10 април вече е в ход активният сезон по градозащита с ракетен способ, съобщиха от земеделското министерство. Тя се осъществява над територия от около 22 милиона дка в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен от 11 командни пункта и 262 ракетни площадки към тях.

Наднормените температури през април в комбинация с неустойчиво стратифицирана атмосфера са предпоставка за развитие на градоопасна купесто-дъждовна облачност, коментират специалисти.

Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ разполага с близо 11 800 противоградови ракети, като са предвидени средства за допълнително закупуване на ракети. Седем метеорологичните радарни станции, оборудвани със софтуер IRIS на „VAISALA", осигуряват радарно покритие.