Лято 2024: Яхтеният сезон в европейската военна зона започва отначало

Добре дошли в Средиземно море през 2024 г. Милионери в суперяхти ще се тълпят в лазурните води на морето, търсейки спокойствие и релакс, без да знаят, че преминават през това, което може би е най-смъртоносният известен миграционен маршрут в света. Това е по-скоро като оспорван фронт във военна зона и има всички признаци, че конфликтът тепърва ще ескалира, пише в свой материал Рейчъл Сандерсън, писател и журналист, колумнист в Bloomberg, пишещ за политиката, бизнеса и културата в Европа.

Този месец, когато в Средиземно море започва сезонът на яхтите за световния елит, започва и най-натовареният сезон на миграцията за бедните в света, при това с гръм и трясък. На 4 април либийските власти стреляха по регистрирана в Италия лодка Mare Jonio, която се използва от неправителствената организация Mediterranea за спасяване на мигранти в затруднение, опитващи се да преминат към италианския остров Лампедуза - най-близката точка в Европа от бреговете на Либия, предава dnes.bg.

Видеозапис от сблъсъка, разпространен от Mediterranea, показва как двама либийци във високоскоростна лодка се насочват към италианската лодка, стреляйки, докато доброволци изваждат десетки мигранти от морето.

Mare Jonio сега е арестувана в Поцало, сицилианско пристанище близо до аванпост на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, известна като Frontex. Италианските собственици на лодката са задържани за 20 дни и са глобени с 10 000 евро за това, че са "подстрекавали бягството на мигранти, за да ги примамят далеч от либийските сили", според служители.

В Италия премиерът Джорджия Мелони отново заяви този месец, че е доволна, че аутсорсва охраната на границата. "Нямам намерение да се подчинявам на идеята за свят без граници", каза Мелони пред парламента. "Нямаме намерение да се преклоняваме пред трафикантите. Отговорност на всички европейски страни и на страните от Северна Африка е да предотвратят напускането на мигрантите".

Либийската брегова охрана е прехванала 338 души, които са искали да избягат от нейните брегове досега през 2024 г., според данни на Европейския съвет за бежанците и изгнаниците, съюз от 122 неправителствени организации от 40 европейски държави. Това отразява политика, подобна на САЩ, които ефективно прокарват собствената си граница на юг до Гватемала и дори отвъд нея. Аргументът също се вписва в твърдо дясната политика на Мелони, която толерира – ако не и насърчава – възможноста за лесно предотвратима трагедия.

Преди година в Кутро, край бреговете на Калабрия в Италия, над 80 души се удавиха на 40 метра от брега, когато лодката им се преобърна в открито море. Мелони каза, че не е имало намерение да не се помогне на хората, оставяйки отворен въпроса дали неуспешното спасяване е резултат от злоба или некомпетентност.

Все пак Европа продължава да желае да изнесе обработката на молби за убежище през 2024 г. и да възложи управлението на границите си на други държави въпреки нарастващите опасения относно нарушенията на правата на човека. От 2015 г. ЕС е предвидил в бюджета си повече от 700 милиона евро за Либия за ограничаване на миграцията, според публични документи. През март Обединеното кралство също сключи сделка да даде £1 милион на Либия за спиране на незаконните пристигания.

И миналата седмица ЕС се съгласи с ново споразумение, в което страни на първа линия като Гърция, Испания и Италия ще изградят центрове за задържане, ще обработват бързо искове и бързо ще депортират неуспешните кандидати. Останалата част от ЕС би презаселила повече хора или би предоставила финансова компенсация най-вече на южноевропейските страни, ако те не искат да приемат преместени мигранти. Известен като „механизъм на солидарност“, гръцкият опозиционен евродепутат Костас Арванитис го нарече „тъмен ден“ и че Южна Европа ще се превърне в „складове за души, европейско Гуантанамо“.

В пролуката, оставена от Frontex, влязоха НПО-тата. Оценка на Missing Migrants Project предполага, че броят на хората, пристигащи до бреговете на Италия през Централното Средиземноморие, се е удвоил миналата година. Това е още един знак, че възпирането не работи. Данните на организацията от 2014 г. показват, че останките на повече от 12 000 души са били изгубени в морето по този маршрут. Има също убедителни доказателства, че много корабокрушения са „невидими“ – бедстващи лодки изчезват без оцелели – и следователно остават незаписани. Например, MMP е записал стотици човешки останки, открити на либийските брегове, които не са свързани с нито едно известно корабокрушение.

И все пак миграцията продължава. Тъй като ветровете от Сахара утихнаха през последните дни, тазгодишният пиков сезон на миграцията започна и поради много от причините - по-спокойни морета и по-ясни нощи - сезонът на яхтите се засилва. Най-новите доклади от италианските власти казват, че Тунис се е превърнал в новата отправна точка към Европа, за да се избегне Либия. Около 50 души бяха спасени в понеделника след католическия Великден край остров Пантелерия, скалист израстък, обичан от света на модата, където милиардери, включително Джорджо Армани, имат домове. Те казаха, че са платили 1000 тунизийски динара (320 долара) за пътуването. Сред пристигащите имаше хора от Гамбия, Гвинея Конакри, Гвинея-Бисау, Мали, Сенегал и Мавритания.

Само ден след сблъсъка на Mare Jonio с либийските власти, почти 200 души в шест лодки пристигнаха от бреговете на Тунис не само до Сицилия, но и до Калабрия и Пулия. Всичко това предполага, че европейските политици - и нейните милиардери - трябва да преосмислят своя подход към миграцията.