Световната банка: Приемането на еврото от България през 2025 г. ще е трудно, но не невъзможно

Икономиката на България се забави през 2023 г. в синхрон с тенденциите на ключовите търговски партньори. Инфлацията продължава да се забавя, но темпото е бавно и излага на риск кандидатурата на страната за присъединяване към еврозоната през 2025 година. Реалните увеличения на заплатите изпревариха растежа на производителността през 2023 г., подхранвайки опасенията относно конкурентната способност. Повторната ескалация на политическата несигурност заплашва програмата за реформи на правителството. Това се казва в анализ на Световната банка.

Основни условия и предизвикателства

Макар България постепенно да се доближава до средните доходи в ЕС, нейният път на развитие остава неравномерен. До 2022 г. нейният БВП на глава от населението достигна 62,1 процента от средния за ЕС на глава от населението по паритет на покупателната способност, но България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и управленските слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността на страната. България успя да преодолее последните кризи сравнително добре, не на последно място благодарение на навременната фискална подкрепа за домакинствата и бизнеса. Икономическият растеж отбеляза само умерен спад през 2020 г., последван от силно възстановяване през 2021-2022 г. Фискалната позиция остана силна въпреки увеличените дискреционни разходи в отговор на шоковете. Крайният дефицит не надхвърли границата от 3 процента в нито една от годините на кризата, а публичният дълг – при прогнозираните 23,8 процента от БВП през 2023 г. – остава сред най-ниските в ЕС.

През 2015-2020 г. икономическият растеж на България подобри жизнения стандарт на средните и най-бедните 40 процента от домакинствата. Тези подобрения доведоха до значително намаление на бедността през периода с 9,6 процентни пункта (използвайки линията на бедност от 6,85 щатски долара). Въпреки това през 2021 г. тази положително тенденцията беше обърната поради инфлационния натиск и намалените нива на заетост сред неквалифицираните. В сравнително отношение нивата на бедност остават относително високи по стандартите на ЕС. По същия начин неравенството в България е най-високото в ЕС години наред, като през 2021 г. коефициентът Джини е 40,8.

От началото на 2021 г. страната страда от политическа нестабилност и загуби инерция на реформите. Това беше за кратко прекъснато от две краткотрайни редовни правителства, които се опитаха да увеличат усилията си и да изпълнят основните цели на политиката, включително важни етапи съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост. И все пак подновените политически сътресения заплашват да върнат страната обратно в спиралата на предсрочните избори с намалено желание за реформи.

Скорошни развития

Въпреки стагнацията на някои от ключовите експортни пазари, българската икономика успя да се задържи благодарение на силното частно потребление. Въпреки това разрастването на икономиката се забави до 1,8 процента през 2023 г., тъй като силното потребление на домакинствата (+5,4 процента) и намаленият принос от отрицателния нетен износ съпътстваха стагниращото държавно потребление и спада на брутното капиталообразуване. Последният спадна с 18,1 процента поради намаляване на запасите, натрупани през 2021-2022 г., и вероятно предпазливостта на бизнеса да реинвестира.

Забавянето на икономическата активност доведе до умерен спад на заетостта през втората половина на годината. И все пак номиналните заплати продължиха да нарастват с двуцифрени темпове на годишна база през 2023 г. По този начин ръстът на реалната средна заплата се доближи до 5 процента за 2023 г., надвишавайки растежа на производителността на труда и подхранвайки опасенията относно конкурентната способност на страната.

Растежът на потребителските цени продължи да се забавя през 2023 г., за да достигне 3,8 процента на годишна база до януари 2024 г. Въпреки това дезинфлацията е бавна и средната годишна инфлация достигна 15-годишен връх от 9,5 процента през 2023 г. След бързото влошаване на фискалната позиция в началото на 2023 г. балансът се подобри по-късно през годината, тъй като мерките за укрепване на събираемостта на приходите дадоха резултат.

Прогнозите на Световната банка показват, че фискалният дефицит е достигнал 2,4 процента от БВП през 2023 г., или под тавана от Маастрихт от 3 процента. Текущият доклад на ЕК за готовността на България за присъединяване към еврозоната се очаква през юни 2024 г. За момента инфлацията остава единственият предизвикателен критерий от Маастрихт за присъединяване, но разликата между действителните темпове на инфлация и референтната линия се свива бързо. Намаляването на бедността (използвайки линията на бедност от 6,85 $) ще се забави през 2023 г. и ще достигне 5,12 процента, най-вече поради забавения икономически растеж и все още високите цени на храните и енергията, които се отразиха неблагоприятно на онези, чиито номинални заплати не са в крак с инфлацията. Тежестта на разходите за енергия варира в различните домакинства поради различни модели на потребление и енергийни нужди, като домакинствата на самотни възрастни хора са особено засегнати.

Перспективи

Предполага се, че растежът на икономиката ще се засили през 2024-2025 г. с очакваното възстановяване в еврозоната. Целта на България да се присъедини към еврозоната през 2025 г. може да бъде трудна, но не и невъзможна за постигане, ако има стабилно правителство и тенденцията на дезинфлация продължи през следващите месеци, както се очаква. Дори банковият сектор да остане стабилен и високорентабилен (с нетната печалба от 64 процента през 2023 г.), продължаващата кредитна експанзия на строителния бум, подхранва опасенията относно натрупването на кредитен балон за строителство. Последното може да доведе до болезнена корекция и увеличаване занапред на необслужваните кредити, чийто размер бе с 3,63% в края на 2023 година.

Кредитният растеж остана почти неотслабващ при 12,4% на годишна база в края на 2023 г. (срещу 12,7% в края на 2022 г.), като кредитът за домакинствата дори се ускори до 15,9% спрямо 14,6% в края на 2022 г. По същия начин разрешителните за строеж на жилищни сгради продължиха да нарастват с двуцифрени темпове през последното тримесечие на 2023 година.

Политическите рискове отново се изостриха след неуспешна ротация на премиерския пост между двамата партньори от управляващата коалиция, която миналия месец свали последното редовно правителство. Сега страната се насочва към нов кръг от предсрочни избори – 6-ти за около три години – които заплашват да забавят в краткосрочен план реформите и да застрашат постигането на ключови цели на политиката като членство в еврозоната. Бюджетът на правителството определя (на парична база) фискалния дефицит от 3 процента за 2024 г. на фона на амбициозна програма за капиталови разходи. По този начин консолидацията изглежда е отложена след 2024 г. Предвижда се текущата сметка да запази лекия си излишък през 2024-2026 г. поради очакваната низходяща корекция на вносните цени на основните суровини и увеличаването на нетния износ на услуги.