Моделът, който кметовете се опитват да наложат за летище "Бургас" е правилният

Дойчин Ангелов е изпълнителен директор на Летище Пловдив. Богатият му управленски опит успя да развие аеропорта в центъра на страната така, че да има целогодишни полети от и до града под тепетата. Разговаряме с него на темата за учредявания в момента Фонд за развитие на Летище Бургас, който обедини общините в областта.

- Г-н Ангелов, кметовете от Бургска област ви сочат за пример и сега Летище Бургас ще се опита даа приложи модела на пловдивската аерогара. Каква е всъщност формулата за развитие на Летище Пловдив, която допринася за неговия успех?

- Доколкото следя информацията, която излиза от Бургас, виждам инициатива на общините от региона да създадат Фонд за развитие на Летището. Това е инструмент, който специално при нас е изпитан във времето - да се разговаря с авиокомпании за нови дестинации. Това е формулата. Когато има такъв фонд и финансов ресурс е добре, тъй като авиокомпаниите искат финансови стимули да започнат курсове към дадена дестинация. Така нещата се случват по-бързо и по-лесно.

- Бихте ли дали някъкав съвет или да споделите опит за развитието на Летище Бургас.

- Ситуацията е подобна. Приемаме, че Бургас е сезонно летище, което работи основно през лятото, а след това няма полети. Преди години беше същото на Летище Пловдив. Имахме само чартърни полети през зимата, те намаляха рязко и практически се стигна до идеята, че това трябва да се промени и да има целогодишни линии. Те са гръбнакът на нашата дейности. Ако има чартъри, каквито в Бургас има по принцип достатъчно през лятото, то трябва да се запълни и останалта част от годината. Посоката е правилна.

- Това ли е моделът за развитие на по-малките летища?

- Това е успешен модел, който съществува на много други места в Европа. Изпитано е и работи - летищата се развиват добре, ползвайки Фонд за развитие, като този, за който сега се говори за Летище Бургас.

- Колко целогодишни линии обслужва Летище Пловдив?

- Към момента, за съжаление, броят им намаля по ред причини. Но във времето с този инструмент открихме над 7 такива дестинации, които се обслужват целогодишно. Не е много, но без помощта на Фонда и това нямаше да се случи. Много зависи какъв е финансовият ресурс и как се управлява. Говорим за това, че преговорите с авиокомпаниите трябва да се осъществяват от професионалисти, които имат опит в авиационния маркетинг. Процесът не е бърз, тъй като целогодишните линии, за разлика от чартърните, се планират на принципа „Зима-Зима”, „Лято-Лято”, тоест една година напред. И когато се договори една лини, обикновено отнема 1 година до старта. Това обаче не значи, че не трябва да се прави, независимо, че не става мигновено.

- Заговори се наскоро за суми от по 200 000 евро за дотация на линии...

- Формула и тарифи няма. Всичко е въпрос на договореност между авиокомпанията и екипа, който участва в преговорите от страна на летището. Диапазонът е доста голям и затова не бих се ангажирал да потвърдя или отрека. Не е изключено да има договореност за такива суми, но няма някаква конкретна тарифа, която се ползва масово. Авиокомпаниите преценяват сами риска и се влияят от много фактори. На тази база стъпват при определянето на сумите.

- Ако трябва да съпоставим Летище Бургас с това в Пловдив, то второто сякаш се намира на доста по-добро географско място - в центъра на България и от него може да се стигне по-лесно до всички дестинации в страната. За сравнение в Бургас не е така, защото тук сме изцяло в Източна България. Има ли как Летище Бургас да се конкурира с Летище Варна например, което вече е разработено целогодишно?

- Според мен, има как. В крайна сметка всеки регион има дадености, които могат да се използват, за да се обоснове една целогодишна линия. Мисля, че и Бургаският регион предлага много неща, които не са свързани с летния туризъм. Важен фактор е и възможността за т.нар. „етнически трафик” - българската диаспора в различни държави, които искат да пътуват до родните си места по-бързо и по-удобно. Това трябва задължително да се проучи и използва. Така че като говорим за съвети - това са нещата, които формират основата на един възможен пътникопоток към Бургас през зимата.

- На практика четирите най-големи градове в България имат летища. Това не е ли прекалено много за страна като нашата за целогодишен трафик?

- Приема се, че районът на въздействие на едно летище е от порядъкът на 100-150 километра диаметър. Имам предвид населението, което живее в този район, съществуващата индустрия и бизнеспътуванията, но и туристическият елемент. Той не е само сезонен. Има видове туризъм като конферентен, културен, исторически и други - елементи, които ако се развиват правилно, четирите или петте летища в страната изобщо не са много.