Георги Иванов - първият българин полетя в Космоса преди 45 години

Днешната дата - 10 април, но преди 45 години остава знакова в българската история. На 10 април, 1979 година в Байконур (Казахстан) е изстрелян корабът "Союз-33“ с първия български космонавт на борда  - подполк. Георги Иванов, и с командир - съветският космонавт Николай Рукавишников.

Два дни по-късно при изключително сложна обстановка корабът се завръща, след като извършва 31 пълни обиколки около Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута, предава vesti.bg.

Ето и какви са спомените от този момент в архива на Българската телеграфна агенция, бюлетина "Вътрешна информация" в самия ден на полета:

"Щастлив полет!

В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът "Союз-33", на чийто борд са двама земни и звездни братя - Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!

Майор Георги Иванов, космонавт номер 92 в света, се отправи в космическите простори с гордост от постиженията и на своята социалистическа родина. Днешна България е страна на модерна електроника. Още през 1972 година тя изпрати в космоса своя научна апаратура. Редица съоръжения на летателните машини, които сега са в околоземна орбита, са дело на български учени, конструктори и работници…

Дни по-късно в Поверителното приложение С-2 на БТА пише:

За полета на "Союз-33"

Център за управление на полета, 12 април 1979 г./ТАСС/ В съответствие с програмата за полета на международния екипаж на 11 април в 21,54 часа московско време започна сближаване на кораба "Союз-33" с орбиталния комплекс "Салют-6"-"Союз-32".

При сближаването възникнаха отклонения от предвидения режим в работата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба "Союз-33" и скачването със станцията "Салю-6" беше отменено.

Космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов започнаха подготовка за връщане на Земята.

Отново в Поверително приложение С-2 са публикувани коментари за събитието от чужди медии:

София 12 април 1979 г. (АФП) От вторник вечерта в България живее в еуфорията от полета на първия български космонавт инженерът майор Георги Иванов. Всичко тук преминава под знака на това събитие. Радиото и телевизията препредават периодично първите си репортажи от вторник вечерта, излъчени направо от Байконур и Москва. И още един безпрецедентен факт - през нощта във вторник срещу сряда органът на БКП в. “Работническо дело“ издаде специален брой с репортажи и снимки, посветени на събитието.

Вестниците излизат със заглавия с големи букви по цялото протежение на първите си страници, които гласят: „В Космоса - един син на България“, „Триумфът на България“, „Социализмът ни даде космически криле“, „Триумф на великата българо-съветска дружба“. В специалния си брой седмичникът „Поглед“ подчертава, че този факт е резултат от сливането между „доверието и щедростта на съветските титани на мисълта и действието и нашата любов към труда, нашата интелигентност, нашия талант и нашата воля“.

За полета на "Союз-33"

Москва, 13 април 1979 г. (АП) Неизправният космически кораб „Союз-33“ със съветско-български екипаж на борда направи снощи необичайно, принудително нощно приземяване в казахстанските степи, след като не успя да се скачи с орбиталната космическа лаборатория. Московската телевизия съобщи, че българинът Георги Иванов и съветският командир на кораба Николай Рукавишников се чувстват добре и ги похвали за тяхното "хладнокръвие, голяма трудоспособност и технически познания".

Кацането с парашут стана точно 47 часа след изстрелването на „Союз-33“ с цел да се скачи с космическата станция „Салют-6“, където двама  съветски космонавти се намират вече 6 седмици и половина.

Това е първият неуспех в сериите „Интеркосмос“ на източния блок, в който бяха включени успешни полети с чехословашки, полски и източногермански космонавти. Съветският коментатор заяви по телевизията, че скачването било отменено поради неизправност в сближаващо-коригиращата двигателна система, или на ракетния ускорител на кораба „Союз-33“. Това е четвъртият подобен провал в програмата „Союз“.

Скоро след приземяването бившият съветски космонавт Константин Феоктистов даде необикновено бързо и подробно описание на това, което се беше случило. Той каза, че космонавтите е трябвало да извършат 5 корекции на курса, два първия ден и три - втория, за да заемат удобно за скачване положение.
Астронавтите от НАСА излязоха в открития космос

Маневрирайки, те успели да достигнат на няколко километра от „Салют-6“ и да установят радиовръзка с космонавтите в орбиталната станция. Тогава, каза той, трябваше да влезе в действие „сближаващо-коригиращата двигателна система“, но бе установено, че тя е неизправна. Решено беше процесът към сближаване да бъде спрян. Тъй като резервните ракетни ускорители бяха нужни за връщането на Земята, каза той, беше преценено, че е нецелесъобразно те да се използват за скачване. Решено беше корабът да се върне на Земята...

Ловеч, 5 април 2019 г. /Даниела Балабанова, БТА/ 40 години след полета си в Космоса Георги Иванов помни всеки детайл от това вълнуващо преживяване. "Вълнуващо е, човек се радва, не може да го опише с думи, трябва да го почувства и да го види.  Всичко си спомням за полета, в най-малките детайли, тъй като това не може да се забрави, дори да минат и повече от 40 години", заяви в интервю за БТА първият български космонавт Георги Иванов.

"За полета се подготвяхме с Николай Рукавишников една година. Подготовката се провежда в звездното градче, което аз наричам Академия за космически полети, тъй като там се изучава всичко за Космоса - динамика на полета, много дисциплини по самите космически кораби и станцията, абсолютно всички системи трябва да се знаят и свободно да се борави с тях. Не на последно място е и физическата подготовка, която дават на космонавтите, съответно тренировки на вестибуларния апарат, тренировки за издържане на по-големи претоварвания на центрофугата. Почти всеки месец имаше десетки изпити", разказва Иванов.