Капан за шефовете на БНБ, на парламента и на Сметната палата, зоват за оставките им

Ако председателят на Народното събрание, управителят или тримата подуправители на Българската народна банка, шефът на на Сметната палата или двамата му заместници, както и омбудсманът, които според последните промени в Конституцията са потенциалните служебни премиери, не искат да бъдат посочени от президента за поста, трябва да си подадат оставките, както направи заместничката на Диана Ковачева - Елена Чернева-Маркова. Това каза в „Денят започва“ по БНТ бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров.

„Има нещо странно в основния закона на републиката. Всеки от държавните служители, които са изброени в списъка, от който президентът трябва да избере служебен министър, може да откаже, а тълкуванията и то на бащите на Конституцията е, че Румен Радев няма право да не приеме предложените министри. Е как те могат, а той – не!?“, попита той.

„Това е конституционен текст, а той предполага и задължение за тези лица. Ами като не искаш да ставаш министър-председател, защото президентът може да те посочи, подай си оставката като председател на Народното събрание, като управител на БНБ, като шеф на Сметната палата, както постъпи заместник-омбудсмана! Тя вече не е в общността на лицата, които могат да бъдат назначени за премиер. Като влиза в сила Конституцията, тези хора трябва да знаят, че са потенциални министър-председатели“, обясни професорът. 

Така се оказва, че единственият шанс Росен Желязков и Димитър Главчев да излязат от капана, който те и техните колеги от парламента си си устроиха с ремонта в основния закон на републиката, е като си подадат оставките. 

„Вчера чухме Бойко Борисов да казва, че е против служебният кабинет да бъде оглавен от Росен Желязков или от Димитър Главчев, за да не стане правителство на ГЕРБ. Сега, когато вече не е хипотеза, а нещо реално, тогава ли видяха какво сътвориха?“, попита водещата. 

„Ние ги предупреждавахме. Когато тълкувах текста, казах, че не съм съгласен. Сега никой не иска да подава оставка, а просто да откажат на президента. Освен това всичките служебни министри заедно с премиера могат и да са кандидати за депутати“, отговори проф. Киров. 

„Парламентът не може да се разпусне. В един момент ще имаме два парламента в мандат, защото, защото по решение на Конституционния съд мандатът на новоизбраното народно събрание започва от деня на изборите, а не от полагането на клетва, когато пък изтича този на стария“, подчерта той.

„Може да се появят проблеми. Не искам да дърпам дявола за опашката, но представете си, че трябва да се обяви военно или извънредно положение. Кой парламент от тези двата в този промеждутък е в компетентност да направи това?“, попита Пламен Киров. 

Той призна, че има потенциална възможност да се стигне до конституционна криза, но сподели, че е оптимист, че ще излезем от тази ситуация. „Струва ми се, че в конкретния случай ще прескочим, което не означава, че в следващ подобен това ще се случи“, добави професорът. 

"Ще надделее някакъв разум, тъй като очевидно е, че има различни мнения по един конституционен текст, това означава, че има проблем с него. За Конституцията - тя трябва да бъде ясна и точна, за да може да бъде прилагана еднозначно. И самия факт, че има толкова различни мнения, показва, че има проблеми с конституционния текст. Кой може да ги разреши - единствено Конституционният съд, но предстои да чуем неговото решение, когато се произнесе по делата, свързани с евентуална противоконституционност на разпоредбите, на измененията", поясни той.

"Последователността е тази - не първо се насрочват предсрочни избори, а първо се разбира кои ще влязат в един служебен кабинет и след това се насрочват предсрочни избори. Така е като се чете текстът, до такъв извод може да се стигне. Не само политиците, но и избирателите, които се анкетират, предпочитат избори 2 в 1", каза проф. Пламен Киров.

По думите му, по метода на изключването, най-вероятно президентът ще се спре на един от двамата заместник-председатели на Сметната палата - Горица Грънчарова - Кожарева и Тошко Тодоров. Проф. Киров беше категоричен, че държавният глава може да откаже да назначи предложеното му правителство, без да нарушава Конституцията.