Елица, престани с РR-а за Гинес, хоро по заповед не се играе!

„Не коментирам, нямам нищо общо, не замесвайте името ми“, каза Илия Луков пред Бесове.бг.От нас той разбра, че смятаме да публикуваме цензурирани от другите медии обръщения на две големи българки до Елица – писателката и фолклористка Елена Огнянова, както и на дипломатката Лиана Узунова от посолството ни в Будапеща. Тези две обръщения ги оставяме без коментар.

Фолклористът Елена Огнянова:

Държавни мъже да водят хорото на изтерзания български народ е неморално!

Хоро по заповед не се играе! Провокирана съм от изказване по Би TV на 3 януари т.г. на г-ца Елица Тодорова, че ще направи Най-дългото хоро с някакво невероятно голямо самочувствие, че тя едва ли не ще открие нова планета. Разбира се, като участничка в конкурса Евровизиятя заедно с партньора си успя да достигне до пето място. Това беше голям успех за нея като се има предвид, че тя получи много полезни уроци от бабите в Бистрица, признати от Юнеско като пазители на фолклора. Но тя забрави, че да се направи едно всенародно хоро не е толкова лесно, въпреки, че с тази трудност много успешно се справи известният народен певец Илия Луков и ПК „Пирина”. Мисля, че малцина са хората в България, които не знаят, че

на Великден, 2 май 2005 г., в София на пл. Ал. Невски се залюля Най-дългото хоро в България,

в което взеха участие 11 961 души. Участваха сърцати софиянци и любители на народното хоро от шопските села, включени в района на голяма София. Рекламата за това необикновено явление в София бяха десетина съобщения по Националното радио в София...

За тези седем години Илия Луков е изнесъл десетки концерти в България и чужбина, в които Най-дългото хоро е разтръсвало земята във всяко селище. Стари и млади са се хващали ръка за ръка, рамо до рамо, в единна стъпка, развълнувани от необикновеното усещане да се чувстват единни и силни в изпълнение на българско народно хоро. Докато на сцената Илия Луков, Любка Рондова и други народни певци изпълняват игриви народни песни на площадите се веселят, свързани в хорото, хиляди любители на танцовата народна традиция.

В продължение на осем години пътувам заедно с Илия Луков, водена от любознателно любопитство да видя каква промяна има в народния бит, обичаи, народни традиции и най-важното, какво е самочувствието на българския човек в днешни тревожни и тежки времена. Каквото и да бъде настроението и чувството на българина, при изпяването на хубави по съдържание и мелодия народни песни вниманието на присъстващи е спечелено и, забравили всичко, се отдават на необикновената радост да играят на воля в продължение приблизинтелно на два часа. Казвам всичко това,

защото съм изумена от самочувствието на г-ца Елица Тодорова, че ще направи хоро с 50 хиляди души,

в което ще вземат участие и представители от Южна Корея и различни балкански страни, което да има обединяваща роля и да бъде регистрирано като свърхпостижение в рекордите на Гинес.

Българинът е играел народните си хора в дни на големи християнски празници, на сватби, на кръщавки, на именни дни. Колкото повече хора играят на хорото, толкова по-силно е самочувствието на отделния човек, че не е сам в своята радост или празник, а заедно с него преживяват познати и непознати мъже и жени. Един иснтересен случай в историята на нашия народ: през 1877 година царят- освободител Александър II пристига в гр. Бяла, Русенско, където с главнокомандващите се установява за няколко дни. Денят е празник, има и сватба, и като преводачи всенародния поет Петко Рачев Славейков и Иван Вазов, които създават вдъхновено по едно стихотворение, описвайки невероятното впечатление, което сватбарското хоро е направило на царя, изразено в забележителен стих на Вазов „И царя забрави и трон, и Петербург”.

При това трябва да кажа, че през вековете българските хора са се играели, както пеят народните песни, момино, момково и невестино хоро, и всички се питат кое е най-хубаво, най-гиздаво? При това е съществувал един изключително висок морал. Например в Родопите

на моминските хора поводникът или хороводецът е трябвало да бъде мъж.

Ако се случи девойката до него да е годена, той иска разрешение от годеника дали може да води хорото. При това винаги се е отдавало значение на хората, които се нареждат на хорото от началото до опашката. Изтъквали са се най-добрите танцьори мъже и жени, които с изкуството си са събуждали желание и на най-възрастни и най-тромави, безчувствени хора да се залюлеят в общото хоро, да се почувстват равни с можещите, със знаещите... Това показва, че народното хоро не може да бъде само зрелище, а талантлива самоизява, сърце и душа, чувство на възторг и удоволствие.

Да се създава в днешното изключително тежко време най-дългото хоро, в което да участват по заповед танцьори от различните краища на старана и от чужбина, което без друго ще струва стотици хиляди на обеднелия изтерзан български народ, мисля, че най-меко казано е неморално и безотговорно. Още повече, като се има предвид, че г-ца Елица кани първите държавни мъже да поведат хорото на отрудения и изгладнял български народ и да злепостави едно правителство и изтъкнати хора на изкуството не само пред българския народ, но и пред очите на Европа!

Затова съветвам с моя 64-годишен научно-изследователски опит в областта на фолклора и етнографията Елица Тодорова да продължава да изпълнява блестящите си изяви с ударни инструменти и да не отнема създаденото и осъществявано в продължение вече на 7 години забележително българско Най-дълго по състав и времетраене народно хоро, чийто създател е ПК „Пирина” и Илия Луков. В моите непрекъснати пътувания се убедих, че Илия Луков е синоним на Най-дългото хоро, където и да съм била в България и чужбина, където това хоро се е изпълнявало. Крайно време е да се научим в модерния 21 век да даваме почит към труда и постижения на другите и да не се проявяваме като всеможещи и всезнаещи егоисти, които са свикнали да харчата народната пара.

Елена Огнянова, писател, фолклорист

10.01.2012г.

На вниманието на Елица Тодорова:

В интерес на ИСТИНАТА, бих желала да изразя удивлението си (и възмущението си), че една толкова талантлива българка като Елица Тодорова ЛАНСИРА КАТО СВОЯ ПАТЕНТОВАНАТА ИДЕЯ НА ИЛИЯ ЛУКОВ, КОЙТО ПРАВИ „НАЙ-ДЪЛГОТО БЪЛГАРСКО ХОРО” ОТ 2005 година насам”.

Аз лично организирах това хоро на централния площад "Вьорьошмарти" и известната улица "Ваци" в Будапеща на 03.09.2006 г., на което се хванаха не само местните българи, но и много унгарци, чужди туристи. Направих невъзможното то да се осъществи, защото НАИСТИНА СМЯТАМ, ЧЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ТАКИВА ОБЕДИНЯВАЩИ СЪБИТИЯ, ПРЕКРАСНА РЕКЛАМА НА БЪЛГАРИЯ ПО СВЕТА.

Мисля обаче, че щом е харесала тази идея и наименование, БЕШЕ РЕДНО ДА СЕ СВЪРЖЕ С ИЛИЯ ЛУКОВ ПРЕДВАРИТЕЛНО и да се присъедини към НЕГОВАТА хубава инициатива „Най-дългото българско хоро”, за което се съмнявам, че не е чувала. Съмнявам се също, че този жест щеше да навреди на доброто й име или щеше да засенчи популярността й, напротив.

КАКВО ПО-ХУБАВО ОТ ОБЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ТАЛАНТИ В ИМЕТО НА ЕДНА ПРЕКРАСНА ЦЕЛ!

Още повече, че сигурно всички виждат във Фейсбук публикациите и снимките от много страни, където вече е проведено и то с голям успех! Жалко, че използва и достъпа до националните медии за РАЗПРОСТРАНЯВАНЕТО НА ИДЕЯТА ОТ СВОЕ ИМЕ, СЛЕД КАТО НЕ Е НЕЙНА!

Аз съм почитателка на Елица Тодорова, много харесвам и ценя музиката, която твори. НО

НЕ ТРЯБВА ЧОВЕК С РЕПУТАЦИЯ КАТО НЕЙНАТА ДА РАЗОЧАРОВА

ПОВЕЧЕ И ДРУГИ КАТО МЕН, които много отдавна не само сме наясно с „Най-дългото българско хоро” и опитите за включването му в Гинес, НО ВЕЧЕ СМЕ ВЛОЖИЛИ И ТРУД, ИДЕИ И СИЛИ В ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО МУ В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА.

Надявам се, че ТАЛАНТЪТ И НАХОДЧИВОСТТА на Елица ще й помогнат да намери най-подходящия път да излезе от тази ситуация.

Пожелавам на нея и всички българи много творческо вдъхновение през Новата 2012 Година!

ЛИАНА УЗУНОВА, търговско-икономически съветник в Посолството на РБ в Будапеща през 2004-2009 г.