Митрополит Йосиф ли ще председателства Синода след смъртта на патриарх Неофит? Идат лоши времена заради разделението

Нов български патриарх трябва да бъде избран в рамките на 4 месеца. Това каза пред Нова телевизия историкът и журналист Горан Благоев след смъртта на Негово Светейшество.

„Утре би следвало да е ясно кой ще председателства заседанията на Светия синод. По правило това трябва да е най-старшият митрополит – Йосиф. Той беше човекът, който обяви избора на патриарх Неофит, сега на него се пада да председателства заседанията на Синода“, добави той.

Патриарх Неофит почина

„Не знам дали ще може чисто физически да поеме тази отговорност. Вероятно следващият, който трябва да поеме заседанията е търновския митрополит Григорий”, заяви бившият водещ на предаването „Вяра и общество“ по БНТ.

И поясни, че не ни чакат добри времена „предвид амбицията на определени митрополити да сложат бялото було”.

На въпроса какви времена идват за Българската православна църква, той отговори, че не са добри, съдейки по това, което Светия Синод спретна през последните няколко седмици с избора на Сливенски митрополит. 

Официално! Патриархът издъхнал от многоорганна недостатъчност в 22:22 часа тази вечер

„Вчера това, което видях пред Синода ме потресе, защото православни братя стоят от двете страни на барикадата. Това разделение, макар и Слава Богу инцидентно, го предизвика не друг, а Светия Синод. Бог е милостив към българският патриарх, че му спести всичко това – да види какво правят неговите събратя, докато той отсъства от църквата“, коментира историкът - богослов. 

„Нека да запазим смирение и да отправим молитва за душата на Патриарха! Той заслужаваше народната обич и мисля, че следващите дни ще видим това при поклонението пред неговите тленни останки“, добави той.

Очаква се да бъде обявен ден на траур в деня на поклонението пред главата на Българската православна църква.

По устав, когато патриаршеският престол овдовее, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на Българската православна църква – Българска Патриаршия до избирането на Наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на патриаршеския престол. Наместник-председателят със Светия Синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол. След това Светият Синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели. При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели, под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия – шестима клирици и четирима миряни. За избора на представителите се съставя протокол, подписан от митрополита или от определеното от него с писмена заповед духовно лице и от избирателите. Протоколът се подпечатва и своевременно се изпраща в Светия Синод.

На заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, се избират трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията по чл. 40. Когато един или двама митрополити получат изискуемото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод. Ако двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити. 

Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит. Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му. След това се съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.