На какво се дължат всички болести

Почти всички продължаваме да вярваме, че нервните клетки не се възстановяват, а всички болести са от нерви. Вярно ли е това и какви още вкоренили се твърдения си внушаваме за това как функционира нарвната система на човек и как, в крайна сметка, е правилно и нужно да се борим със стреса? Време е да се изясни доколко актуални към днешна дата са тези твърдения, което ще направим с помощта на специалисти.

Отдавна е опроверган митът, че нервните клетки не се възстановяват 

Уверява руският невролог Александър Шелухин от Европейския медицински център, като уточнява, че този процес зависи от типа нервни клетки. „Има прости нервни клетки: от гръбначния мозък техният единствен израстък преминава в мускула, който контролира: например фалангата на едно от кутретата. Ако такава клетка се увреди, тя се възстановява лесно и бързо“, обяснява специалистът. 

Съществуват обаче неврони с по-сложна структура. Те участват във висшата когнитивна дейност – функцията на съзнанието, интелекта, паметта. Ако те се увредят, за възстановяването им организмът трябва да „отгледа“ десетки нервни израстъци, което е сложно и трудоемко. Като пример докторът привежда ситуация, когато са се увредили нервни клетки, отговарящи за ходенето. „На мястото на увредените клетки могат да се появят нови, но ще им се наложи да се учат да „ходят“ наново. Има вероятност новите неврони да се възстановяват частично, но тъй като „ходене“ на рефлекторно ниво е невъзможно, се появява и митът, че нервните клетки не се възстановяват. 

Напротив, невроните се възстановяват, но това е дълъг и труден процес. Затова след инсулт хората няколко години се учат отново да се придвижват. Месеци и години понякога. Неврохирургът Маниш Шарма в своята разработка, публикувана на сайта на популярната „Клиника Мейо“,  уточнява че дори при необратимо увреждане на клетките на централната нервна система, тя може да се реогранизира. Простичко казано, когато една мозъчна област не може да изпълнява своите функции, другите неувредени области поемат контрола върху себе си.

• Могат ли заради нерви да възникнат болести? 

Много специалисти са на мнението, че постоянният стрес е вреден за здравето. Според д-р Шелухин всеки стрес и риск (дори излизането на улицата в студено време) активират работата на надбъбречните жлези, които започват да отделят стресовите хормони адреналин и кортизол. Те увеличават интезивността на работата на сърдечносъдовата система, повишават артериалното налягане, учестяват пулса и увеличават циркулацията на кръвта.

По този начин органимът се готви да се спасява от опасности, обяснява специалистът. Заради отделянето на тези хормони се повишава нивото на тревожност, организмът преминава в процес на енергозагуба и отчасти деструктивен режим на работа. Но за кратко време, само за да се спаси от плашещите обстоятелства. Когато човек нервничи дълго време, това влияе негативно на неговата имунна система и на стомашно-чревния му тракт.

„Ако хората живеят в непрекъснат стрес, тялото постоянно се готви към най-лошото и икономисва ресурси за всичко“, предупреждава докторът. Освен това постоянният стрес увеличава риска от затлъстяване, сърдечи болести, астма, болест на Алцхаймер, диабет и депресия, добавя клиничният психолог Джоузеф Голдбърг.

• Помагат ли таблетките „за нерви“ да се справим със стреса?

Много хора вярват, че със стреса могат да се справят с помощта на биодобавки, лекарства и народни средства, отбелязва д-р Светлана Каневская, к.м.н. Това обаче не е съвсем така. Така например няма никакъв смисъл да се приема глицин на таблетки, защото неговите молекули почти не проникват през хематоенцефаличната бариера, обяснява терапевтът. Освен това няма изследвания, потвърждаващи ефективността на глицина, добавя д-р Каневская. 

В много страни глицинът се използва във формата на разтвор за оросяване при урологични процедури. По-удачно е използването на билки, но само като допълнение към другите методи. Най-ефикасните билки са жълт кантарион, черен емпетрум и дяволска уста. Те оказват положително врияние на нервната система, имат успокояващо действие и стабилизират работата на нервната система, уверява докторът. 

Като в същото време отбелязва, че методите за борба със стреса и нервното напрежение зависи от много фактори. Хората с хроничен стрес на първо място имат нужда от медицински преглед. 

Така например пациент с проблеми в храносмилането, предизвикани от стрес, може да започне да приема лекарства, да промени храненето си, а също така да се съсредоточи върху допълнителни методи за понижаване на стреса. 

Д-р Александър Ткачев – невролог, физиотерапевт, рефлексотерапевт, добавя, че ефективното лечение на стреса и нервното напрежение изисква комплексни мерки. Комплексно лечение означава индивидуален подход, който се основава на личните потребности и обстоятелства при всеки пациент. 

Колкото и банално да ви изглежда, тъй като се повтаря постоянно, физическите упражнения действително помагат в борбата със стреса, както и правилното хранене, спазване режим на сън и бодърстване и позитивният светоглед. Гледайте на проблемите като на възможности за растеж. Това са важни аспекти за запазване на позитивната настройка и възможността за минимизиране на стреса. Поставянето на реалистични очаквания и позитивното преосмисляне на вашия поглед към стресовите ситуации могат да направят живота ви по-контролируем.

• Помага ли алкохолът за справяне със стреса?  

„Много хора си казват - „да пийна една бира, че да се отпусна“. В началото, да, алкохолът помага на човек да снеме напрежението и наистина да се отпусне. Но после следва опустошение, буквално казано, лошо настроение, а много често и тежък махмурлук“,  обяснява психотерапевтът Ирина Крашкина от клиниката на акад. Ройтбърг. 

Запомнете! 3 седмици са нужни на организма за пълно възстановяване след употребата дори на неголяма доза алкохол! По данни от многобройни изследвания алкохолът действа на хората по различен начин. На едни за кратък период от време помага да снемат нервното напрежение, при други не облекчава по никакъв начин състоянието, а при трети задълбочава стреса.

Обаче, както обяснява психотерапевтът, след чувството на облекчение и еуфория, които може да предизвика спиртната напитка, неизбежно идва сриване на настроението. Осъзнайте го, алкохолът няма да ви помогне да решите проблемите си, които предизвикват стрес. А това означава, че когато човек изтрезнее, незгодите го връхлитат с нова сила.

И ако не се опитате да се справите с тези проблеми с помощта на специалист, ако се наложи, възниква риск все по-често да посягате към чашката при нервно напрежение. А забелязали ли сте, че по време на пиене на алкохол започвате повече да пушите. Дори и тези, които нямат навика да го правят. Такъв „коктейл“ обаче става причина за психологическа зависимост.   

Докторът по медицина Къртли Паркър Джоунс отбелязва, че алкохолът като начин за борба със стреса може да доведе до нарушение на съня. Отначало може да ви влече към сън, но след това, точно обратното – пречи да се наспите. „Хората  се събуждат по 2-3 пъти нощем със силно биещо сърце и не могат да заспят. Това е още едно основание, че навикът да заглушавате стреса с алкохолни напитки, трябва да бъде заменен с по-здравословни методи за борба с нервното напрежение.“ 

Съдържащият се в алкохола етанол въздейства негативно на нервната система, потиска нейната работа. И колкото повече човек пие, толкова по-зле функционира неговата нервна система. Осъзнайте този факт, ако ви е грижа за здравето ви, ако искате да се отърсите от напрежението. Има по-здравословна алтернатива: разходки всеки ден, опитайте да превключите вниманието си на позитивни емоции, намерете си хоби и, което е важно, погледнете на тревожната ситуация, на влечението ви към алкохола, с различен поглед.

Ако тези методи не помогнат, разбира се, задължително се обърнете към психолог и психотерапевт. „Няма такъв лекар, който да ви каже, че алкохолът е полезен за здравето. Опитайте да посягате към чашката колкото може по-рядко или се откажете. Особено пък ако сте с хронични заболявания“, препоръчва тя.

И не на последно място, стресът оказва значително влияние върху характера на човека, отбелязва д-р Ткачев, като допълва, че стресът прави хората раздразнителни или импулсивни, а тревогата – затворени в себе си и неуверени.  В стресови ситуации дори спокойният по принцип човек може да се държи агресивно или да взема прибързани решения. Емоционалното състояние влияе на това как си взаимодействаме с другите хора и как реагираме на околния свят.

А сериозните психологически проблеми като депресия или психози могат да възникнат не само у хора, които постоянно нервничат или са все тревожни. Такива състояния може да развие всеки човек, независимо от нивото му на нервозност или емоционална стабилност. Депресията и психозите могат да бъдат предизвикани от различни фактори, включително генетична предразположеност, химически дисбаланс в мозъка или травмиращи събития.

Яна БОЯДЖИЕВА за zdrave.to