Лекар алармира за голяма опасност вследствие на грипа

"Неврологичните усложнения при боледуване от грип могат да се проявят със симптоми както от централната, така и от периферната нервна система. Те са по-чести в детска и юношеска възраст ( ~10%) и по-редки при възрастните пациенти – около 4-5%. Разбира се болни с подлежащо неврологично заболяване имат по-висок риск от усложнения и по-тежко протичане на инфекцията. Най-честият, но неспецифичен симптом, при вирусна инфекция е главоболието, а по-възрастните пациенти, наред с общата отпадналост и безапетитие, може да се оплакват от замайване и обща слабост и то без фебрилитет". Това каза доц. д-р Стефка Мантарова-Вълкова, д.м., началник на клиника „Нервни болести” на ВМА.

"Макар и рядко, някои от усложненията при засягане на централната нервна система могат да бъдат животозастрашаващи – енцефалити, енцефалопатии, трансверзални миелити, остра некротизираща хеморагична енцефалопатия или остър дисеминиран енцефаломиелит", допълни тя.

По думите ѝ симптоми от централната нервна система са объркване, дезориентация, сънливост, гадене и повръщане без облекчение, епилептични пристъпи. По-рядко като усложнение е развитието на исхемичен мозъчен инсулт или нарушение на равновесието под формата на малкомозъчна атаксия.
"Най-честа изява от страна на периферната нервна система е синдрома на Гилен-Баре. Неговата клинична симптоматика се появява няколко седмици след преболедуване с прогресираща слабост за крайниците и променена сетивност. Симптомите могат да са леки – от изтръпвания и дискретни парези до невъзможна самостоятелна походка и дихателна недостатъчност", поясни още специалистът.

"Боледуването от грип има определени специфики при пациенти с неврологични заболявания като деменция, паркинсонизъм, множествена склероза, епилепсия и при лицата с рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт. При възрастни пациенти над 65 години и невродегенеративни заболявания рискът от усложнения при боледуване от грип е по-висок и лечението трябва да се провежда с повишено внимание и при необходимост да бъдат хоспитализирани. При тези болни възпалителният процес може да протича без фебрилитет, но да се наблюдават промени в поведението, паметови нарушения, синкопи", уточни д-р Мантарова.

Тя напомня, че превенцията е от съществено значение – ограничаване на контактите с болни от вирусни инфекции, да се спазва стриктна хигиена. "Силно препоръчително е поставянето на ваксина.

Пациентите с множествена склероза са друга група с по-висок риск от усложнения при боледуване от грип. Особено податливи са болни с това заболяване по време и след лечение с кортикостероиди, както и пациентите на имуносупресивна терапия. От една страна фебрилитетът може да влоши настоящите симптоми, от друга инфекцията можа да бъде тригер за нов пристъп на заболяването", обясни лекарят.

"Навременното лечение и приема на антипиретици (ибупрофен) е от съществено значение. Страдащите от множествена склероза трябва да избягват контакт с болни хора, да спазват добра хигиена, като избягват пипането на устата и очите с неизмити ръце. За тази група пациенти също силно е препоръчителна ваксинацията, като поставянето на дозата да е съобразено дали е прилагана наскоро кортикостероидна терапия", поясни специалистът.

"Пациентите с епилепсия в хода на остра вирусна инфекция са с по-висок риск от поява на пристъпи, особено ако имат анамнеза за фебрилни гърчове. Клинични проучвания установяват, че грипът може да бъде свързан с повишен риск от инсулт при пациентите с рискови фактори, докато поставянето на ваксина намалява тази възможност", изтъква доц. Мантарова.

"В заключение, рядко грипът дава усложнения при възрастни пациенти, но те могат да бъдат животозастрашаващи и поради тази причина при поява на горепосочените симптоми е необходимо да се консултирате с лекар. Възрастните пациенти с или без неврологични заболявания е препоръчително да се ваксинират с цел превенция и намаляване рисковете от усложнения. Това важи и за пациентите с автоимунни заболявания", уточни тя.