Законопроект предвижда край на ромските регистрации от по 200 души на един адрес
Законопроект предвижда гражданите, които не притежават жилище или адресна регистрация, да могат да се регистрират на "служебен адрес" на съответната община. Тъй като адресната регистрация е задължителна по закон и без нея човек не може да има лични документи, държавата търси вариант това да става по служебен път, информира БНТ.
На адрес улица "Доктор Селимински" номер 105 във Варна, според данните на общината, живеят 114 души по постоянен адрес и още 109 по настоящ. В последните няколко години са регистрирани само деца. Според районния кмет имотът е общински, но все още се чака акт за общинска собственост.
"Дерегистрация може да поиска собственикът на имота, ако община Варна се легитимира като собственик на имота, може да поиска дерегистрация, аз съм убеден, че повечето хора не живеят там, така че няма да е кой знае колко трудно", коментира Христо Христов, районен кмет на Варна.
Местните обаче не отчитат ръст на населението в квартала.
Незаконното строителство е една от причините за увеличаване на броя на населението.
"Те се заселиха тука преди 25 години, като дойде демокрацията. От селата идват, тука работа търсят. С магарешките каруци си правят бордей, отиват долу регистрират се, тогава така беше, сега искат нотариалния акт, за да се регистрираш.", казват хора от квартала.
И тъй като много хора не разполагат с нотариален акт или друг документ за ползване на имот, държавата се опитва да урегулира регистрациите чрез нов законопроект, като въвежда понятието ''служебен адрес'', имот на който дадената общината да може да регистрира жители по служебен път.
"Служебен адрес ще има на територията на всяка една община, кметът определя един служебен адрес на който ще се регистрират такива хора, на които той е заличил адресна регистрация. Уведомил ги е, в едномесечен срок, те не са заявили такава нова адресна регистрация, той ще ги регистрира служебно на този служебен адрес", каза Весела Тодорова, главен директор ГРАО.
Но дали това няма да отвърже ръцете на кметовете за безброй регистрации, непосредствено преди избори например. "Длъжностните лица по гражданска регистрация ще регистрират по определени правила. Тоест уведомяват човека, ако той не заяви адрес в едномесечен срок, след като е уведомен, чак тогава кметът може да регистрира. Това подлежи на проверка след това и няма, не мисля, че може да се използва в тази посока този служебен адрес", подчерта Весела Тодорова, главен директор ГРАО.
"По-скоро е за хора, които са изпаднали в ситуация, да не могат да предоставят адрес, на който да бъдат регистрирани, защото това е тяхно задължение. След като не могат да изпълнят условията на закона, им се предоставя тази възможност, да бъдат регистрирани на служебния адрес", допълва тя.
Но такива хора които нямат собственост и родители със собственост където да се регистрират, въобще не трябва да могат да гласуват на избори. Тези хора не плащат данъци в България, не плащат заплати, нито на кмет/общинари, нито за депутати. Целта на на служебния адрес е да могат да получават социални помощи от нашите данъци.