Цветята скоро няма да миришат

Насекомите бързо измират. Основната причина е масовото използване на токсични вещества в селското стопанство. Всички искаме да видим изобилие от плодове и зеленчуци по рафтовете на магазините, а никой не обича насекомите. Проблемът е, че биосферата не може да съществува без насекомите. Или може? Едно зашеметяващо откритие хвърля нова светлина върху тази объркваща (и тъжна) история. Дивите растения масово отхвърлят своите цветове, а тези, които съществуват, почти не миришат. Няма ги насекомите и отпада нуждата с миризмата да привличат някой друг.

Насекомите като такива могат да напуснат Земята само за един век. Ако скоростта на тяхното изчезване е толкова впечатляваща. Разбира се, някои мушици или мравки ще останат. Но като цяло в горите на Московска област ще има толкова насекоми, колкото и лисици. Ако имате късмет, ще видите едно или две през зимата.

Точно така беше очертан проблема още през 2019 г., когато учените направиха първия глобален преглед на състоянието на ентомофауната (както научно се нарича светът на насекомите). Преброяването на малките животни не е лесно, след като е проблем дори за да разберете колко мечки или елени има. Разбира се, има методи, същите примитивни капани, с които сте запознати, ако сте ходили в клубовете за младите натуралисти като дете. И от 1990-те години това, което беше уловено в такива капани, започна да изглежда странно. В момента има няколко десетки проучвания по света и картината е една и съща навсякъде: популацията на насекомите намалява с приблизително 2% на година. Само след няколко десетилетия ще загубим 40% от видовете. И след един век, както вече споменахме, ще загубим всичко.

И нищо не се е променило след публикуването на този преглед. И не може да се промени. В крайна сметка основните причини са урбанизацията и развитието на земеделието. Градовете се разрастват и има нужда от все повече храна. Разбира се, пестицидите първо убиват насекомите. Но дори и да намалим тяхното използване, няма да решим проблема. Обработваемата земя е неестествената им среда, чуждият елемент. Почвата е променена от човека. С други топлинни потоци. С различен растителен състав. Може да се премине към хидропониката и градското земеделие (отглеждане на продукти в градовете, в многоетажни затворени оранжерийни сгради). Но това е екзотика.

И засега насекомите просто измират. Но някои видове заемат нишата от освободените и тя нараства. Това се е случвало повече от веднъж в биологичната история на Земята. В крайна сметка бозайниците, към които принадлежим и ние, запълниха нишата на динозаврите, когато бяха изхвърлени в периферията на еволюцията. Но днес промяната се случва невероятно бързо и това е основният проблем.

Ако сте учили биология в училище, разбирате какъв е основният проблем. Насекомите са част от сложната верига на живота, без която той ще се разпадне. Птиците и животните ядат насекоми. Дори кравите, които ядат тревата, улавят стотици насекоми заедно с нея и ветеринарите, които работят във фермите, са ми казвали повече от веднъж колко важно е това. Много видове ще останат без храна. Тези видове от своя страна са храната за други видове. Комарите изчезнаха, лосовете също, въпреки че изглежда че между тях я няма връзката.

Насекомите разрохкват почвата, и нещо повече, заедно с растенията те образуват почвата. Без тях тя е глина. И накрая, насекомите опрашват растенията. По едно време тази „услуга“ беше оценена на $577 млрд. годишно и това е колко насекоми допринасят за глобалния селскостопански сектор, като опрашват приблизително 75% от видовете култури. Вече видяхме как земеделският сектор плаща за тази услуга. Масовият читател е запознат с този проблем предимно от новините за изчезването на пчелите. Наистина, нещо ужасно се случва с пчелите, особено в Северна Америка. Само половината от видовете земни пчели, които са летели над прериите на САЩ и Канада през 1940-те години, са оцелели до днес. Обвиниха за това радиацията от електрическите мрежи и мобилните телефони, но основното, разбира се, бяха пестицидите, за които аграрните компании се опитват да премълчат.

Новото изследване на френските учени е удивително. Оказва се, че растенията масово преминават към самоопрашване. Защото вече не могат да разчитат на насекомите. Бяха изследвани специално теменужките, но са събрани данни и за другите цветя.

Само за няколко години явлението самоопрашване се е увеличило с 27%. Има една причина и тя е само една: растенията „разбраха“ (да, точно така), че сега ще трябва да се оправят сами. Това е невероятно. В крайна сметка растенията нямат съзнание, това е сигурно. Или така си мислим? А системата растение-насекомо е създадена преди стотици милиони години, в зората на появата на растенията като такива. И така това се променя в течение на няколко години. И никой не е предполагал, че природата може да се развива толкова бързо.

Около 80% от растителните видове се самоопрашват. През последните 50 години, заедно с изчезването на насекомите, броят на растителните видове също е намалял пропорционално. В същото време в много растения природата е заложила резервен механизъм и това е самоопрашването. Да кажем, че нещо се е случило в природата, временно, и необходимото насекомо не е там. То може да се появи след година, но тази година трябва да се преживее. И така растенията оцеляваха.

Но разликата със сега, е че те използват резервната опция като основна. Растенията губят характеристиките, които са създали специално за насекомите. Познавате тези признаци: красивите ярки цветя, специалните „ивици за кацане“ (често видими само на ултравиолетова светлина), върху които се фокусират крилатите опрашители, но сега те отделят по-малко нектар и цветята вече не миришат. Всичко това вече не е необходимо. И всичко това се свива. Но се развиват другите признаци. Например, разстоянието между мъжките и женските „генитални органи“ (да го кажем така) в едно растение е намалено. Прашецът например може просто да се носи от ветреца.

Това е особено поразително, ако вземете за сравнение древните семена (те се съхраняват в специални банки за семената). И да си отгледате теменужки от тях. И ги сравнете с тези, които растат на истинската поляна. Това са по същество различни цветя. И това е удивителното доказателство, че природата е невероятно издръжлива и е способна да компенсира и най-трудните предизвикателства.

Изглежда, че ние рискуваме малко. Е, цветята не миришат. И самите цветя са по-малки, и не са толкова ярки. Нека бъдем търпеливи! Генното инженерство, спонсор на 8 март, ще ни подари зашеметяващи цветя от оранжериите. Но природата сама се справи със сериозните проблеми. И това е добре. Но всичко е малко по-различно. Тъй като растенията започват да се самоопрашват, те вече не се нуждаят от насекомите. И това е още една причина насекомите да изчезват още по-бързо.
Също така все още нямаме данни, че ябълковите дървета и разните круши са готови да преминат към самоопрашване. Няма да ядем теменужки. Както казват изследователите, генното инженерство, разбира се, ще ни помогне. Но прогреса в тази посока все още е скромен.

А и има още нещо, за което не се говори. Рециклиране на това, което вече не е живо. Животните умират. Жабите, змиите и другите невидими обитатели на гори и полета не са безсмъртни. Ние, като се разхождаме сред природата и берем гъби, почти никога не виждаме техните тела. И насекомите обработват всичко това със светкавична скорост. Учените са притеснени, че сега няма никой? И това е рискът от развитието на бактериите, които могат да се разпространят при хората.

И така, имаме закърнели гори без птиците, които нямат какво да ядат. Имаме полетата без цветя и без аромати. Но въздухът е пълен с агресивни видове всеядни насекоми, които заемат празните ниши. Забелязали ли сте, че през лятото има осезаемо повече молци, и то от тези гадните? Възможно е всичко това вече да е започнало. Картината е такава.

Но нека не бъдем песимисти. Да, хората все още не са направили нищо, за да спасят насекомите, а самата тема изглежда глупава и несериозна за мнозина и не напразно виковете за изчезването на пчелите се чуват главно на срещите на разни странни хора като парапсихолозите и екстрасенсите. Но интуицията ни подсказва, че ние, жалките хора, не можем лесно да преодолеем силата на природата, която е преживяла супервулканични изригвания, метеоритите и кой знае какво още. Природата ще знае какво да прави. Дали това решение ще се хареса на човек е друг въпрос. Но хората имат разум и все още имат времето да се промени всичко.

(Превод за “Труд news” - Павел Павлов)