Ще има ли чествания на 3-ти март на Шипка

“Проектът за консервация и реставрация на Паметника на свободата на Шипка, който е съгласуван с компетентните държавни органи, по никакъв начин не застрашава монумента. Страховитите твърдения, че щял да бъде събарян, демонтиран, местен, чупен, трошен, захвърлен и т.н., категорично не отговарят на истината. Усилията на държавата и на националния музей “Шипка-Бузлуджа” в Казанлък са само да се положи необходимата грижа за паметника, за да може да векува. Той е като маяк за българския народ - щом се издига навръх планината, това означава, че България е жива.”

Това каза директорът на Националния парк-музей “Шипка - Бузлуджа” Чавдар Ангелов.

Категоричен е, че тържества на 3 март на Шипка ще има, а първата оперативка по подготовката е насрочена за 17 януари в община Казанлък, която ще бъде домакин на празника.

Ангелов държи да се знае, че предстоящият ремонт на монумента практически е процес, започнал още през 2015 г., който ще продължи поне още 3 г. Поредната му фаза съвпада съвсем случайно със събитията около Паметника на Съветската армия в София и между двете няма никаква връзка. С този ремонт са свързани усилията на вече 7 министри на културата и на няколко редовни и служебни български правителства.

Откакто е построен преди повече от 90 г., паметникът е ремонтиран основно само веднъж - в началото на 80-те години на ХХ век, претърпял е и няколко частични интервенции - главно запълване на фугите между камъните и реставрацията на фигурата на лъва. Инцидентът от 6 април 2020 г., когато от югоизточния ъгъл на фасадата на монумента се отронват и падат на земята 3 камъка, потвърждава нуждата от ремонт.

При инцидента нямаше пострадали може би защото той стана по време на пандемията. Месец и нещо след това кметът на Казанлък издава заповед Паметникът на свободата да бъде обезопасен. Тогава са поставени днешните метални заграждения около основата. Заради тях е затворена костницата в южната част на монумента, а тържествените церемонии и поднасянето на венците на 3 март и през август, когато по традиция се чества годишнината от шипченските боеве, се провеждат от по-безопасната северна страна. Оградата се измества временно, за да не пречи на ритуала. Оттам е и входът, от който се влиза без ограничения за експозицията във вътрешността на каменната кула. По данни на музея през 2023 г. паметникът е посетен от 90 000 души.

Когато поставят оградата, процедурата по подготовката на документацията за предстоящия ремонт вече била започнала. “Тази подготовка е от септември 2015 г., когато аз като директор поисках официално от Министерството на културата да назначи проверка за състоянието на монумента - видимо то не беше добро заради суровите атмосферни условия в планината. Проверката от Главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” завърши с констативен протокол и указание да подготвим цялостен проект за консервация и реставрация на паметника и на околното му пространство”, спомня си Ангелов.