Защо Емил Джасим не харесва как някои българи празнуват Богоявление

Активистът Емил Джасим публикува интересен коментар във фейсбук профила си, касаещ днешния празник - Йордановден:

Хвърлянето на кръста при отбелязване на Богоявление е навярно стар ритуал. Поне със сигурност съм гледал снимки, кадри, а и съм чел спомени как знамената на войската в освободената от османците Царство България са били освещавани на този ден.

Та хвърлянето на кръста в естествени водоеми (ЕСТЕСТВЕНИ) от свещеник и търсенето му от смирени християни (които няма да се сбият за кръста, нали) си е чудесна традиция, която комунистите, чийто наследници са БСП*, бяха забранили.

Хорото само по себе си е супер. По-близките ми приятели знаят, че хорà на всякакви народи харесвам.

От българските най-много харесвам северните по съвсем лични причини.

И ръченицата е страхотна, и Елениното.

Мисля, че е супер хората да се държат за ръце, рамене, колани, но все така един за друг и да танцуват в общ ритъм.

Намирам го наистина за чудесно.

За всяко от тези неща си има и място, и време.

И нито ме е гнус от хората, които обичат хорà и си тропкат, нито имам проблем с решението на някого да се напие и да танцува в ледена река.

Това, за което най-любезно и смирено моля, е да не ни представят някакви нови моди на впиянчени юнаци за автентична многовековна фолклорна традиция.

Не, не е "вековна традиция", защото няма никакви източници, които да го споменават като такава.

Най-вероятно се появява някъде през 60-те години на миналия век, т.е. 20-ти.

A иначе само напомням, че неслучайно Богоявление е третият най-важен празник на Църквата, защото е празникът на СМИРЕНИЕТО.

Според християните сам Бог, Безгрешният и Непогрешимият, отива като грешник да се кръсти в река Йордан.

И затова в Евангелието се казва, че докато другите, кръстени (на английски се ползва гръцката дума baptised - потопени) от Йоан, стояли във водата, докато не изповядат всичките си грехове, то Христос излязъл от водата "веднага".