Тече процес на трансформация на политическата среда у нас, интересно е кой ще надделее

Краят на годината традиционно е време за обзор и прогнози. Изпратихме съответни въпроси на анализатори. Следва коментар на ситуацията от Ирена Тодорова - доктор по политически науки и преподавател в Нов български университет.

− Как бихте обобщили политическата година за България?

- 2023-а трябва да бъде разглеждана в по-широк контекст, тъй като събитията, които днес анализираме, са продукт на предходните две наситени с политически кризи години. Имаме видим процес на трансформация на политическата среда, тук е интересно да видим кой ще надделее. Сблъсъкът върви на две нива: единият е по вътрешно-политически логики - нови срещу традиционни партии, а другият е по геополитически - Изток срещу Запад. Добрата новина е, че политиката се завръща. Става ясно, че партиите трябва да се ръководят от ценности, а не просто от конюнктури. Това е все по-задължително условие за демократичната ни система. Имаме политици, които изградиха цялата си кариера на гърба на Гешев, Пеевски и Борисов, като отвъд тази си фиксация не предлагаха нищо друго на собствените си избиратели. Виждаме, че това руши цялостния политически дебат, принизява го до най-ниските страсти, елементаризира го. В обобщение на 2023-а бих казала, че духът на 90-те се завръща. Забележително е как след 40 години демокрация заговорихме отново за ченгета и комунисти, за русофили и русофоби. Идеологиите отново имат значение, което намирам за позитив на политическата ни среда.

− Каква оценка давате на правителството на Николай Денков?

- Правителството на Денков е правителството на Пеевски и Борисов. Денков е изпълнител, лидерите са други и това е очевидно. Не можем да продължаваме да „назначаваме“ хора за премиери, министри и прочее. Крайно време е да знаем за кого гласуваме. На високите политически позиции трябва да преобладават хора, които се явяват на избори. Разказът „експерт без политическа история“ вече не върши работа, той дори е вреден.

− Кой/кои реално управлява(т) държавата в момента?

- Управляват ПП/ ДБ заедно с ГЕРБ/СДС и ДПС, а ако държите да персонифицирам, очевидно най-ярките имена са на Асен Василев, Бойко Борисов и Делян Пеевски. Но това не бива да ни изненадва, в особено сложна политическа конфигурация напред винаги излизат политици с лидерски качества.

− Кой прокарва по-добре интересите и визията си към момента – ГЕРБ, ПП-ДБ или ДПС?

- Най-губещи са ПП/ДБ - на техен гръб се пишат всички проблеми и скандали, но не непременно и успехите. Давам ви два примера от различно естество – първоначалният бюджет на Василев беше подложен на унищожителна критика, вероятно основателна. Заговори се дори, че отново ще останем без приет бюджет за догодина. След голям натиск от ГЕРБ/СДС и ДПС финалният вариант на бюджета придоби съвършено различен вид. За първи път има много повече пари за култура от обикновено и това не стана само заради протестите на културните дейци, а и заради тандема Борисов/Пеевски, нека си го кажем. Промените в Конституцията? Да не би това щеше да се случи без гласовете на ГЕРБ/СДС и ДПС.

Тук е важно да отбележим, че въпреки това в дългосрочен план губят както ПП/ДБ, така и ГЕРБ/СДС, в различна степен, разбира се. Този непопулярен съюз не се харесва на избирателите и на двата лагера. Не мога да преценя дали ДПС печелят от настоящия контекст, но със сигурност поддържат традиционните си нива на доверие.

− Очаквате ли сериозни проблеми между ГЕРБ и ПП-ДБ при ротацията през март?

- Да, но това не означава, че ще падне кабинетът. Вероятно ще има смяна на министри.

− Допускате ли разпад на настоящото управление през 2024 г., ново правителство в рамките на този парламент или предсрочни парламентарни избори?

- Не! Никой няма изгода от това. Нови избори не могат да променят радикално ситуацията, бихме се озовали в същата патова ситуация. Този кабинет даде ясна заявка за неговия живот 18 месеца, промени в Конституцията, Шенген и еврозоната. На този етап имаме изпълнена една от трите основни точки. Сред представители на управлението дори се заговори за цял 4-годишен мандат.

− Очаквате ли съществени промени у нас след приетите поправки в Конституцията?

- Не мисля, че нещо драматично ще се промени. Чух различни коментари, един от които беше, че благодарение на промените в Конституцията парламентарната демокрация вече е факт, но парламентарната демокрация зависи от това да се провеждат избори, в чийто резултат хората вярват. Едно добро законодателство, обаче, което минимализира дефицитите на избирателната ни система, най-вече от гледна точка на технологията, ще има по-голям (в краткосрочен план) ефект върху българското общество, отколкото промените в Конституцията.

− Задава ли се алтернатива на „сглобката“?

- Ротационен премиер, сглобка, не-коалиция – това са абсурди. Трябва да се научим, че в близко бъдеще няма да имаме монолитни партии, които така да доминират парламентарния ни живот, за да управляват самостоятелно. Нищо драматично няма в коалициите, стига те да са подчинени на базисни принципи и правила на управление. Ако ще говорим за нова „сглобка“, по-добре да няма алтернатива.