11 години без Георги Калоянчев! Монологът на големия актьор, който ни показа позабравения смисъл на живота
На днешния ден се навършват 11 години от кончината на големия български актьор Георги Калоянчев. Калата ни напусна през 2012 г. на 87-годишна възраст. С цялостния си принос към българската култура той изписа за вечни времена името си в българската история.
Ще ви представим монолога на Калоянчев, който ни показа позабравения смисъл на живота. Той е част от пиесата „Кукер Кабаре“ на Любомир Пеевски. Георги Калоянчев пожела да го каже на 1 април 2002 година в едно от своите телевизионни участия.
“Безбройни са световните повратности, които човек среща през своя си живот.
Докато е малък човек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва човек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и подвизи…
Кога мравката срещне мравка, тя я докосва с краченца, за да й каже къде има зрънце, тревичка и сладко коренче.
Когато се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят къде има повече цвете и прашец.
А ние, людете, уж умни и разумни, все тичаме някъде, все не ни остава време за човешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбиране и топлина.
А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тази непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства …, ако си спомним, че тичащият човек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори влюбените, когато се целуват, се спират на място.
Лъжовен е този свят, господа, лъжовен, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то човека да се захласне във въздуха, във влюбени очи, лунен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите…
Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен! Нищо подобно, млади хора! В мене няма боязън, в тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и на края последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек.
Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие. Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ! Ние, твоите чеда, където и да се намираме далеч извън България, на тази граница митничари няма. На тази граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тези, които са били преди нас и люлките на тези, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!
Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба …”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържите двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича.
Млади хора, дано във вашите спомени звънне понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко или веселичко, си спомните за оня стар господин, който в късните дни на есента на своя живот дойде..."
Георги Калоянчев е роден в Бургас на 13 януари 1925 г. След отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.
Калата стартира кариерата си още през 1951 година, когато руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.
Някои от емблематичните му роли там са в „Сако от велур”, „Големанов”, „Старчето и стрелата”. В киното има близо 70 филма. Едни от най-известните, в които участва, са "Бай Ганьо тръгва по Европа" (1991), "Неочаквана ваканция" (1981) и "Бон шанс, инспекторе!" (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.
Мнозина наричаха Георги Калоянчев актьорозавър заради способността му да играе всичко - и в театъра и в киното.
Калата слезе от театралната сцена през лятото на 2007 г., защото казваше, че не иска да става за смях пред публиката, която го обича.
От лятото на 2015 г. паметник на покойния Калоянчев посреща бургазлии на входа на Летния театър. Скулптурата е дело на Георги Чапкънов. Тя беше открита на официална церемония, на която присъстваха съпругата на големия актьор Валя, синът му Ивайло, актьорите Никола Анастасов, Славчо Пеев, приятели, близки и почитатели на Калата. А изграждането й стана благодарение на специално създадения за целта дарителски фонд и Община Бургас. Те събраха средства в кампания под надслов "Аз дарявам за Калата". В нея се включиха много културни институции, организации и граждани.