„Съпругът ми е с нас за Коледа, защото Ви има“ – благодарността е за д-р Лидия Стефанова и цялото семейство на болница „Сърце и мозък“
Бургазлийката Мина Джугларска пристигна със счупен крак и с патерици в редакцията на Флагман.бг, за да благодари на хората, които запазиха семейството ѝ. Познаваме добре Мина Джугларска покрай всеотдайната ѝ работа в подкрепа на децата със специални нужди в Община Бургас.
„Съпругът ми, който е баща, дядо и стълб за нашето семейство, е с нас за Коледа, защото Ви има“ – днес нейната благодарност е за директора д-р Лидия Стефанова и цялото семейство на болница „Сърце и мозък“, а емоционалният ѝ разказ е твърде личен, той няма нужда от редакция и встъпление, затова Ви го предоставяме:
„Всичко започна на 22 октомври, неделя, моят съпруг Васил Джугларски беше на лов. Тръгвайки си, се почувства зле, обажда ми се по телефона и казва: „Чувствам се зле, имам болка в гърдите и не мога да дишам.“ За мен беше повече от ясно, че нещата са много сериозни, но се постарах по най-добрия начин да отнема от него напрежението и болката. С общи усилия той успя да стигне до болница „Сърце и мозък“. Това е лечебното заведение в Бургас, което за мен е не само болница, а място, където има човещина и хуманност. Начело с директора д-р Лидия Стефанова за тях няма събота и неделя. 22 октомври беше неделя, но веднага екипът се събра по спешност заради моят съпруг. Установи се, че съпругът ми има много сериозен проблем с аортата, което аз няма как да кажа с медицински термин, за да не звучи глупаво. Животът на Васил беше в техните ръце и всичко се случваше за толкова кратко време. Ужасът вледени всички нас, неговите близки. Отделно аз бях със счупен крак от два дни, лежах неподвижна вкъщи с гипс, шина и две патерици.
За това, което се случваше, аз мислех, че никога злото не идва само. Веднага екипът го прие, задържаха живота му и започна една седмица физическа и психическа подготовка на неговото състояние, за да може да се проведе операцията, в която да се приложат иновативни методи и техники, с вкарване на ендопротеза и други необходими неща, за които всеки ден и всеки час се намираше специалист, който да ни обясни по човешки начин.
В деня на операцията доц. Владимир Корновски, кардиохирургът, който е на световно ниво в своя професионализъм, заедно със своя екип направи 12-часова операция, в която се случват и други неочаквани проблеми, които са овладени и всичко завършва по най-добрия начин. Въпреки 12-часовата операция и че ние близките стояхме и очаквахме резултата, имаше кой да ни обяснява защо операциите са толкова дълги, какво се случва, че е необходимо време. Екипът, който извърши операцията, положи грижи и след това. Всеки ден ни обясняваха какво следва. За кръводарителите, например, казваха, че можем да занесем бележките и по-късно – нужни бяха веднъж 6, а след това още 8. Непрекъснато ни успокояваха, срещахме такава човещина и отзивчивост, че няма как аз в навечерието на Коледните празници да не дойда и лично да не го разкажа. Добрият пример трябва да се казва, не може само да ругаем здравната система. Добрият пример съществува, лекарите се борят за нас, за нашите близки и за нашия живот. Освен екипите, които си знаеха перфектно работата, бяха готови и за изненада, най-човешкото е, че те обясняваха. Доц. Корновски отговаряше с търпение на всичките ми лаишки въпроси след тези 12 часа.
В процеса на възстановяване на съпруга ми се срещнах и с директора д-р Лидия Стефанова, исках да ѝ кажа, че това е много модерна болница, в нея има дори психолог. А санитари, медицински сестри, технически секретари – всички са на точното място в точното време. Тя казваше: „пациентът има право, той е на първо място, това е повече от нормално, което сме свършили, госпожо.“ С усмивка тя намери начин да ми обясни, че това е „Сърце и мозък“ и така ще бъде.
Много благодаря на всички, които помогнаха той да е вкъщи, да се възстановява. Виждам радостта и на медицинските екипи, когато ходим на контролни прегледи. Те го посрещат и му се радват. Процентът на оцелели при подобна животоспасяваща операция, въпреки добрата техника и подготовка на медицинските лица, е много малък като успеваемост. Моят мъж получи втори шанс, той да бъде жив и сред нас, неговото семейство.
Сега ще се съберем всички на Бъдни вечер. Всяка година имаше на кого и за какво да благодарим. Тази година ще благодарим на цялото семейство на болница „Сърце и мозък“. Вие сте сърце, което работи с мозък. Надявам се да станете бранд, както мечтае д-р Стефанова и наистина да сте гордостта не само в Бургас, България, а и извън граница.“