Държавата ни не залага на културното наследство, а вижте само как го правят Италия и Турция

И така, прибрахме се! Благодарим, както винаги, туроператорите бяха на ниво. Но с риск да заприличам на поредния графоман във Фейсбук, не мога да не споделя някои впечатления... докато не ме грабне българската действителност. За втори път съм в Италия съвсем целенасочено – не само да охкам и ахкам от красотите на природата и от хубавата храна, прекрасните хора и уредения живот. А да гледам как се отнасят там към културното си наследство. И за пореден път се изумих от визията на държавата им – те са поставили културата в основата на туризма си, но и в основата на националната си идентичност. Навсякъде видях една мощна държава и едни мощни общини, които се грижат чрез закони и инвестиции за своите културни обекти. Които целенасочено изпълняват своята програма за пропагандиране на културното си наследство, но не реклама на едро, а реклама на конкретните обекти – проучени, консервирани, реставрирани, социализирани и експонирани. За това пари очевидно се намират там.

Едни съвсем неизвестни никому местенца са се превърнали в обекти на ЮНЕСКО само за няколко десетки години. Но са  се превърнали с години труд, преди който стои желанието и визията. Там няма обекти без паркинг и инфраструктура – нещо съвсем просто, но жизненоважно за културния туризъм; това е елементарен пример. Налице е и публично-частното партньорство, налице е подкрепата на държавата и общините при консервационно-реставрационни работи на културните обекти, ако са частни.

И така, стъпка по  стъпка, те са си свършили работата, и продължават! И ние имаме обекти, и ние имаме какво да покажем, но – не можем да стоим само на стари лаври. Да не пропуснем простия факт – културните обекти, експонирани преди 1989 г., са най-посещаваните в България до ден-днешен! И не става въпрос само за археология като Плиска, Мадарски конник, Царевец – ами и за възрожденските комплекси в Копривщица, Котел, Трявна, Банско, Пловдив... На тези места се поддържа, и слава Богу!

Но къде са новите обекти? Докато умуваме кое как да направим, много от възрожденските къщи в Ловеч, Котел, Търново, си заминават! А това са обекти, които изчезнат ли – няма връщане назад! Да не говорим за археологията! И въпреки сериозните усилия на нашето Министерство на културата в тази посока, в което лично съм се уверил няколко пъти, нещата не се получават поради една проста  причина – държавата като цяло не залага на културното наследство! Напротив! То става все по-неглижирано! А така изчезва експертният потенциал безвъзвратно, не само обектите! А как ще градиш културни политики без експерти – не е ясно... 

Може би просто трябва нещата да станат по-зле, за да станат по-добре. В тази  посока има и общини, чиито ръководства отдавна са разбрали силата на културното наследство. Горд съм, че  работя в такава община, но е тъжно, че това е само една  от малкото бели лястовици. Но без мощната държава не става!

Друг пример ще дам и приключвам. И този пример е Турция. Там в момента всички възможни музеи искат да минат на държавна издръжка. Защото тяхното министерство на културата е богато, инвестира и изпълнява държавната политика в сферата на културното наследство. Държавна политика, която още през 2009 г. даде умопомрачителните 18% от БВП само от туризма!

*Коментар от фейсбук профила на директора на Регионалния исторически музей в Бургас Милен Николов.