Поръчков разстрел бе разплетен 24 години по-късно

Едва тези дни Върховният касационен съд се произнесе окончателно по случая със застреляния в Пловдив митничар Георги Дребчев през далечната 1999 г. Тоест 24 години по-късно. Два факта са много показателни в тази история – убийците са установени буквално дни преди да изтече 15-годишната давност за разследване на престъплението, след како пред ченгетата проговаря таен свидетел.

Сега ВКС дава окончателни присъди отново съвсем малко преди да изтече абсолютната давност. Самите върховни магистрати подчертават, че „разумният срок“ за това наказателно производство е надхвърлен. Процес, който добре илюстрира състоянието на съдебната система у нас.

Убиецът на митничаря Божидар Атанасов ще лежи 20 години, като на предните инстанции е получил далеч по-тежката доживотна присъда. Той обаче няма да се измъкне от килията, понеже има и друго доживотно наказание – убийството на Огнян Харизанов – Оги Лудия, през 2007 г. с когото заедно продават наркотици. Иван Карабелов, който е подбудител и помагач за разстрела на митничаря Дребчев, вместо 20 години ще остане в затвора само 8. На практика вече ги е излежал, преди време дори е пуснат от затвора заради влошеното си здравословно състояние.

Третият участник в престъплението, който е посочен като поръчител на разстрела – бившият кмет на град Съединение Евгени Маринчешки, загива в мистериозна катастрофа през 2012 г. По времето, когато митничарят е убит, Маринчешки върти дребен бизнес. След това обаче е избран за кмет и заема поста в продължение на три мандата до смъртта си.

Разследването разкрива, че тримата – Георги Дребчев, Маринчешки и Карабелов, са движели канал за наркотици от Турция през България за Европа. Според таен свидетел между тях започват спорове за пари и това е мотивът за премахването на митничаря. За убийството му са платени 60 хил. лева. Наемникът Божидар Атанасов, който преди това е съден три пъти за наркотици, с тези пари си купува имот.

Георги Дребчев е застрелян на 13 юни 1999 г. пред блока в пловдивския квартал „Тракия”, в който живее със семейството си. Съседите виждат трупа му пред входната врата, мъртвият Дребчев продължавал да стиска в ръка мобилен телефон.

Приживе той имал вид на заможен бизнесмен, на ухото му неизменно е залепен телефон, вечно е забързан, кипи от енергия. Кара „Фолксваген Поло”, а номерът му е с четири тройки. Вратата на апартамента му е бронирана.

Митничарят е роден в Съединение, а баща му дълги години работи в Либия. Семейството има фурна и автобус. След казармата Дребчев вози куфарни търговци до Сърбия.

Покрай това хваща здрави връзки на Калотина. Мечтае да стане митничар. Пробива най-напред като шофьор в Пловдивската митница. Вози шефа на Районно митническо управление Димитър Толев, който при правителството на царя се издигна до зам.-шеф на Национална агенция „Митници”.

След 2-3 години като шофьор Георги Дребчев подава молба за по-висока длъжност – митнически инспектор, но го късат на изпита. Той обаче записва висше образование в Свищов. След време става инспектор. По това време в редакцията на местен вестник в Пловдив е получен донос срещу Димитър Толев. Описани са схеми за корупция на митницата. Отдолу стои подпис – Г. Дребчев. Шефът на управлението Толев е обрисуван като „слуга на бившата ДС”, окопал се на власт с помощта на „типове от Ротари клуб”. Към доноса са приложени три копия от заповеди за наказания, тайно извадени от досието на митническия бос. Разчува се, че Дребчев разполага с компрометиращи документи за бившия си покровител. Мнозина обаче считат, че в доноса само е използвано името на напористия митничар. Така или иначе този инцидент не се отразява на възходящата му кариера.

Малко преди да бъде убит, Дребчев е вече дипломиран висшист и го подготвят за заместник-шеф на отдел в митницата. Оказва се обаче, че той по това време върти канал за наркотрафик. Опиатите се прекарват между кашоните с трикотаж или шоколадови вафли. Като се затвори камионът в Пловдив, се отваря чак в чужбина. Митничар Дребчев видимо се замогва, довършва луксозна къща в Съединение, строи апартамент в центъра на Пловдив. Когато го убиват, той е само на 34 години.

Източник: Уикенд