2024-а още по-топла, а човекът по-капризен

Новата година ще бие рекорда на 2023-а като най-горещата, откакто се води статистика. Наблюдаваният тренд на затопляне се запазва, като през 2024 г. ще се подсили от влиянието на завърналото се течение Ел Ниньо, както и от огромния отпечатък от човешката дейност.

Това са прогнозите на климатолозите, а към очакванията на своите колеги по света се присъединява и проф. Георги Рачев от Софийския университет.

Не само в България, но и в Европа, а и в цялото Северно полукълбо за всичките месеци от декември до май включително температурите ще са по-високи с 1-1,5 градуса над нормата. А нормалните стойности през последните 30 години са значително по-високи от старите, защото

от 2000 г. насам всяка година е с по-висока средна годишна температура

от всички през XX век. Това коментира климатологът пред “24 часа”.

Там, където средната януарска температура е била -40 градуса, сега ще е -30. Колкото по̀ на север се отива, толкова по-голяма е амплитудата спрямо миналите години и това, което ни предстои - в посока към по-топло.

В Южното полукълбо, което е предимно водно, затоплянето е сравнително по-малко. Наблюдава се обаче затопляне на Южния полюс. Където е било -50 градуса, сега ще е -45. Ледът пак си остава дебел, но по-топло се очаква да бъде особено в Западна Антарктида - онази част, която е обърната към Южна Америка, където и през 2023 г.

има много сериозна аномалия от плюс 8 градуса

Ако трябва да се обобщи: топлото наднормено време ще е повече към полюсите в големите географски ширини и много по-малко в района на екватора. Такава е тенденцията през последните 20 години.

Има много голяма статистическа вероятност 2024 г. да се окаже най-топлата година, откакто се водят метеорологични наблюдения, казва още проф. Рачев.

Това е смело предвиждане, което може да се окаже вярно, но все пак трябва да дойде септември догодина, за да може увереността на специалистите да се увеличи, прави уговорка климатологът.

Кои са точките, които дават основание на експертите за това предвиждане?

Първо, изтичащата 2023-а вече основателно се сочи, че ще стане най-топлата досега. Има още месец и половина, но вече превишава 2016 г. - най-топлата в глобален мащаб.

На първо място е фактът, че все по-голяма роля започва да оказва океанът. Световният океан заема 2/3 от лицето на Земята. Той в продължение на години абсорбира огромни количества топлина от по-топлия въздух. Чрез теченията една част от топлината се пренасяше към по-дълбоките слоеве на океана, друга се разпределяше в други географски ширини. Така или иначе водата също се затопля. По-бавно от въздуха, но и по-бавно изстива. Световният океан се оказа акумулираща печка - камината, която не изстива с часове, след като е загасена. Тя поема много топлина, но я отдава дълго време във времето, образно описва климатологът.

“Към това трябва да прибавим прословутия Ел Ниньо, който е в екваториалната част на Източния Тих океан, където са няколко десетки милиона квадратни километра вода с температура, по-висока от нормалното с около 1,5 градуса. Тази топлина се отдава на атмосферата. Затова температурата на приземния слой над тази част на океана е по-висока от нормалното и това ще продължи поне до май-юни 2024 г. Така че първата половина може да даде сериозен тласък и това да доведе до най-топлата година.

Вторият стълб са парниковите газове,

които не намаляват.

“В края на ноември ще започне поредната международна среща по измененията на климата. Отново ще има безкрайно говорене и отново ще бъде приета някаква декларация с препоръки, които няма да бъдат изпълнени”, коментира проф. Рачев.

Светът продължава да увеличава ползването на фосилни горива. На първо място това са въглищата. 8 млрд. и 200 млн. тона се добиват всяка година. 70% се консумират от Китай и Индия. “Зелена Европа и САЩ рязко намалиха консумацията. Но дори нашата къщичка да бъде въглеродно неутрална, когато съседните къщички бълват въглероден диоксид, ефектът е нулев. Говорим за нашия общ дом - Земята”, категоричен е той.

Източник: 24chasa.bg