5 признака, че имате емоционална травма, за която не подозирате

Емоционалните травми могат да бъдат трудни за осъзнаване. За разлика от физическите рани, които е неизбежно да забележим, тези в нашия вътрешен свят са сложни за обяснение и преодоляване.  

В тази статия ние ви даваме поле за размисъл върху темата за травмите, които носим с години, защото не сме успели да ги преработим. 

Вижте кои са 5 от най-ясните признаци, че имате емоционална травма, за която дори не подозирате:  

Животът ви не е пълноценен 

Нищо ново от ден на ден. Чувство за оцеляване или съществуване, но не за изживяване на пълноценен живот. Не изпитвате интерес към нищо - дори към нещата, които сте обичали преди време. От друга страна не можете да кажете, че изпитвате болка и сте зле, просто нямате енергията и мотивацията да правите нещо различно от това, което задоволява основните нужди. Усещате постоянна умора и нямате сили да се борите.

Имате изблици на емоции 

Абсолютно незначителни неща могат да ви накарат да избухнете, без да имате контрол над себе си. Понякога дори не разбирате какво точно ви е ядосало или разплакало. Просто се случва. Лесно се оставяте на емоции като гняв, страх или скръб. Настроението ви е променливо и всеки път ви отнема цели седмици, за да се възстановите от ситуацията. 

Неспокоен ум 

Трудно ви е да заспите, а когато успеете, сънувате кошмари. Знаете, че трябва да прекратите това по някакъв начин, но не можете да направите нищо по въпроса. Дори когато говорите за това, което ви тревожи, не ви става по-добре. Трудно ви е да се концентрирате и да работите усърдно. Паметта ви ви предава и околните виждат, че нещо се случва с вас. 

Чувство, че сте “счупени” 

Мислите, че нещо не е наред с вас и ако не изглеждате винаги силни, няма да бъдете обичани и уважавани и хората ще се откажат от вас. Понякога тези травми са зародени от детството. Вашите родители може да са имали нереални очаквания към вас или да са ви упреквали за неща, които не зависят от вас.  

Не искате да излизате от зоната си на комфорт  

Прекарвате все повече време сами и опитвате все по-малко нови неща. Избягвате напрежението, агресивните хора и стресовите ситуации. Малко вероятно е да бъдете поканени някъде, а когато се случи, нямате желание да ходите и това ви кара да се чувствате неудобно.