"Ти не си ми майка, махай се!": съпругата на Джокович за моментите, в които да си родител боли

Животът на Новак Джокович доказва, че зад всеки силен мъж стои по една силна жена. Тенис шампионът има до себе си истинска дама. Йелена Джокович се грижи са двете им деца, основателка е на фондация на името на известния ѝ съпруг, придружава го по състезания и се е примирила с това, че той прекарва безкрайни часове в тренировки. Всичко това тя прави докато изглежда безупречно - като за корица на списание. 

Но и най-прекрасните и отдадени съпруги и майки имат моменти на слабост и Йелена не се срамува да признае това пред цял свят. 37-годишната съпруга на най-добрия сръбски и световен тенисист бе гост в предаването на K1 TV, където сподели с водещите любопитни моменти от родителския път и преживяванията си като майка на двете им деца с Ноле - Стефан и Тара.

Йелена засегна темата за влиянието на травмата от детството върху зрелия човек, в който детето ще се превърне, и за приемането на емоциите на подрастващата личност. Тя изрази мнение, че няма наръчник за перфектно родителство.

Като всеки родител, и тя знае, че не е перфектна и че прави грешки. В шоуто съпругата на Джокович разказа за инцидент, причинил ѝ истинска душевна болка, а именно моментът, в който дъщеря ѝ Тара ѝ казва, че тя не ѝ е майка.

„Децата ми са много различни още от раждането. Когато за първи път станах майка на Стефан, той беше проблемно дете. Имаше майка, която бе убедена, че е усвоила цялата теория на света, но когато дойде практиката, настъпиха умора и несигурност, и всяка грешка беше нещо като края на света. Първото дете обикновено страда, всеки родител облекчава строгите правила със следващите деца. Аз имам две деца, така че с второто напреднах малко."

„Тара е съвсем различна...“, споделя Йелена и разказва, че момиченцето има изявен характер и поради тази причина често имат пререкания.

"Веднъж се скарахме преди лягане, защото тя не искаше да си легне, след като ѝ казах. Това не ми харесва, защото е рутина и знаем кога си лягаме, затова се наложи да ѝ се скарам. Тогава тя нарочно стана, обу си ролерите и реши да се повози из къщата. Стори ми се недопустимо, повиших тон, и накрая тя ми каза: „Ти не си ми майка. Махай се оттук!". Тогава ѝ казах, че предпочитам да прекарваме времето си в прегръдки и галене, отколкото да се моля всичко да се оправи. Много ми се ядоса и освен всичко друго много ме нарани изречението, че не съм ѝ майка, но накрая се успокоихме и тя заспа в ръцете ми." – разказа Йелена.

"Това е знак, че и аз нямам формула. Не знам дали има идеален брак, приятелство, работа, бизнес партньорство. Във всяко човешко взаимодействие трябва да има конфликти, разногласия, които да разрешаваме по мирен път, а не с агресия, побой, отнемане на всичко." – категорична е тя. 

Нагласата на Йелена е, че всички родители имат нужда от помощ при отглеждането на децата си, че е необходимо цяло село, за да се отгледа едно дете.

"Всички бозайници споделят родителството, това е природа. Всички се събираме около едно дете. Трябва цяло село, за да отгледаш млади хора, а ние сведохме това мислене до майка и баща, само детска градина, училище, обучение. Загубихме близостта.“

„Децата ми имат ли травма?" - често се питам това. Аз не съм перфектен родител и се хващам в много ситуации, в които е можело да се справя по-добре. Мисля, че това са много хубави моменти, когато децата ме поставят там, където ми е мястото..." – казва също Йелена.

Жената до Джокович също изрази мнение, че много от нас не искат да говорят за ярост и гняв, защото цял живот сме били учени да потискаме тези емоции и да не се оплакваме.

"Всички сме възпитани и обучени да вярваме, че сме имали щастливо детство. Трябва да сме благодарни на нашите родители, на нашия топъл дом. Ако кажем обаче, че нещо е оставило отпечатък в нас, това не означава, че не сме благодарни, а просто дефинираме проблем, който е оставил дълбока следа и ни засяга, и който може и в зрелите години да ни ядоса, вбеси или изнерви. 

Често говорим за емоционална грамотност, за да разчупим табуто, че гневът и яростта са нещо, което хората нямат право да изразяват. Често се случва хората да избягват да кажат, че са ядосани. Защо? Защото като деца са ни учили, че има приемливи и неприемливи емоции. Не е нужно да чакаме войната, за да говорим за битките.

Децата всеки ден преживяват някакви стресови ситуации, които стават травматични за тях, ако са сами в тях. Ако родителят не приема сериозно детето, което има проблем, то все по-рядко ще идва при родителя и ще му се доверява, защото малкият човек започва да губи доверие... Това, което трябва да направим в тези моменти, е да реагираме на неговите нужди. А какви са неговите нужди? Да бъде видяно и емоцията му да бъде приета."

Йелена продължи с разсъждения върху постепенната промяна в ролята на родителя през годините: „В родителството има две крайности. Тази, която е авторитетна, традиционна, където детето няма права. Има много фрази, които са познати на всички ни, защото сме израснали в това общество. След това стигнахме до другата крайност, на разрешителното родителство, където няма граници и детето може да прави всичко. Нито едното, нито другото са нещо добро. Детето има нужда от граници, защото това означава любов, посока, връзка, усещане на ситуацията. Ако се поставят граници за детето по хубав начин, не говорим за етикетиране, наказване, заплашване, обуславяне, говорим за здрав възрастен, който се е научил на ред и може да откликне на нуждите на детето".

Йелена признава, че е свикнала хората да я възприемат като съпругата на Новак Джокович и че често не я приемат на сериозно. Тя обаче не се опитва да учи хората, а само споделя своите преживявания.

"Разбира се, оценяваха ме по различни начини и все още съм в центъра на вниманието - дали съм се облякла добре, усмихнала ли съм се или пък съм казала нещо, което трябва или не трябва да направя. Това е незавидна позиция за една млада жена. Беше ми дадено интересно пътуване и трябва да направя най-доброто, което мога, за да изина пътя. Някои хора, които ме виждат само като съпруга на Новак, могат да преживеят това, което казвам, като някакъв вид спомен, а аз просто искам да споделя опита си с хората. Създава се впечатление, че на хората, които имат пари, им е по-лесно. Напротив, ние сме още по-объркани, тези пари по някакъв начин увеличават нашите страхове и съмнения".

Мнозина я смятат за нежен и мил човек, но Йелена казва със завидна доза мъдрост: „Не се смятам за нежен човек, а за върба, толкова малка и тънка, че ветровете я огъват, но не могат да я счупят.“