Отбелязваме Деня на народните будители

Днес отбелязваме Деня на народните будители и отдаваме почит на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал, съобщава БНТ.

Паисий Хилендарски през 1762 г. написва "История Славянобългарска". Първият му последовател е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.

Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.

Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.