Граф Дракула е бил 100 процента сърбин!

Един белградски таблоид лансира шокираща хипотеза: Влад Цепеш бил сърбин по произход, пише днес румънският вестник "Котидианул".

За да подкрепи теорията, един сръбски историк се позовава на прочутия роман на Брам Стокър "Дракула" от 1897 г., който обаче няма никаква историческа база, отбелязва "Котидианул".

"Граф Дракула е сърбин", пише в заглавие на първа страница сръбският всекидневник "Курир" в броя си от 3 декември 2011 г.

"Моят народ е умирал в битката в Косово", са думи на Влад Цепеш от известния роман "Дракула", пише в статията, публикувана в сръбския вестник. Теорията е лансирана от Йован Деретич, спорен сръбски историк, автор на редица проучвания за произхода на сръбския народ.

"Голям срам споходи моя народ в Косово през 1389 г., когато знамената на власи и унгарци коленичиха пред Младия полумесец. Оттогава само един войвода от моята кръв е успял да премине Дунава и да победи турците на тяхна земя", казва Влад Цепеш в романа.

Защо румънският граф Дракула ще каже, че турците са покорили народа му, когато се знае, че в Косово с османците са се били сърби? Дали това значи, че средновековният румънски благородник, който е послужил за вдъхновение на литературния образ на граф Дракула, не е бил всъщност сърбин, пита "Курир".

"Дракула е бил 100 процента сърбин! На надгробния му камък има надпис:"Тук почива Влад Цепеш, раб Божий", на чист сръбски език. Какви доказателства повече искате?", казва още Деретич.

Историкът отива и още по-далеч: "Впрочем мнозинството от днешните румънци са сърби по произход. Много хора не знаят, че до 19 век румънците са говорили на нашия език и са ползвали нашата писменост. Наричахме ги власи, тоест пастири, защото населението на Трансилвания се занимава основно с този клон от земеделието", казва Деретич.

Статията в "Курир" изобилства с грешки, една от които е твърдението на автора, че Влад Цепеш е роден в село край румънския град Търговище, докато според историческите източници той е роден в Сигишоара, отбелязва "Котидианул“, цитиран от БТА.