Някога всички ги обичаха, а днес са едни от най-мразените хора в държавата

Бяха времена, когато Господ бе българин, Боби Михайлов бе "невероятен и фантастичен", а у нас мнозина връзваха на главите си кърпи по подобие на един плешивец, който наричаха гениален. По онова време футболът бе спорт, който обединяваше нацията и носеше наслада и екстаз, каквито трудно би донесла "шестица от тотото". А днес мнозина, които тогава скандираха в делириум имената на своите любимци са готови да върнат времето назад и никога да не преживяват това щастие. За тях "Парк де Пренс", Американското лято, обратите срещу Германия се превърнаха в гилотината за българския футбол. Нацията отново е обединена от същите хора, но този път с обратен знак.

Част от героите на онези дни съумяха по такъв начин да яхнат народната любов и доверие, да монетизират и осребрят футболните си успехи, че да изпратят тази игра в клинична смърт за сметка на собственото си его и облаги. А въпросът на Йордан Лечков пред Томислав Русев по Дарик "Кой ни иска оставките" е поредната демонстрация за арогантността на самозабравилите се герои от миналото, които към наши дни дори биха накарали Паисий да изтрие въпроса си "Поради що се срамиш да се наречеш българин". Те са напълно наясно, че единствените, които ги харесват са само близките им роднини, а тези, които ги подкрепят, но без да ги харесват са зависимите от тях и системата им.

За 18 години узурпация на футболната централа Михайлов, Костадинов, Лечков и останалите им помагачи заведоха тази игра на дъно, каквото и най-големите песимисти не са предполагали, че съществува, а резултатите на националния отбор са абсолютното отражение на нивото на футбола у нас. В световната ранглиста вече сме зад Хондурас, а два мача преди края на евроквалификациите с по-лоши резултати от трикольорите са единствено Сан Марино, Малта, Кипър, Лихтенщайн, Естония, Фарьорски острови и Гибралтар, а ние крачим гордо редом до Андора, които са със същите показатели.

В Испания шефът на федерацията подаде оставка, защото е целунал национална състезателка след спечелване на световната титла, а у нас за подобен акт за запазване на достойнството не достигат нито загуби от сборния тим на Корсика, нито снимки с един от доказаните лидери на черното тото в световен мащаб - Дан Тан, нито скандалите за манипулиране на мачове, както онзи с Естония, нито резултатите, нито нивото на клубния футбол, нито полупразните и грозни стадиони...

Оправданието винаги е едно и също - "ние осигуряваме финансиране, хотели, самолети, храна, условия...". И никога вината не е в тях. Нима в другите държави не хранят своите играчи, не им дават командировъчни или ги карат да спят на пейки в парка? Но те се развиват, печелят, носят радост на феновете. У нас единствените "виновни" са националните селекционери. За 18-те години управление на Борислав Михайлов и обкръжението му се извършиха 15 рокади, но затъването така и не спря. Любопитното е, че единственият, който успя да надгради в кариерата си след това бе Станимир Стоилов, а голяма част от останалите селекционери или трудно си намираха работа, или се отказаха от професията. Те бяха поредните потърпевши от Системата, а единствената им функция бе да изиграят ролята на "мръсния пешкир" за властимащите. Младен Кръстаич е най-новата жертва на това некомпетентно и компрометирано управление. Зад провалилия се навсякъде сърбин и някакви нелогични и смехотворни оправдания за "подмладяване" - термин, който е неприсъщ за нито един национален отбор се скриха поредните неистови опити да се "запази кокала". От известно време в репертоара бяха включени термини като "дигитализация", "методика" и прочие, но значението им остава абсолютно непонятно за тези, които ги използват. Но пък вършат добра работа за продължаване на агонията. Агония, която е за сметка на собствените интереси.

Поглеждайки "успехите" на някогашните футболни герои извън терена лесно ще разберем, че БФС може да бъде единственият работодател и начин за препитание за тях. Фалирали пицарии, хотели, фитнеси, ресторанти, хлебозаводи, дискотеки, барове, комплекси, фирми... Това е сметката. А сега и фалирал футбол. Като онзи в Сливен. И ако човек има поне малко достойнство, то след даден грандиозен неуспех, той трябва да подаде оставката си и да изчака оценката. Нека този, който му е гласувал доверие прецени дали си е вършил съвестно работата. Но в случая не става въпрос Лечков, Костадинов и останалите по веригата да депозират оставки до Борислав Михайлов, защото БФС не е негова собственост. Той също е работник. Всички вкупом трябва да се изправят пред истинския работодател - клубовете и феновете на футбола. И тогава да видим...

Източник: Тема спорт