Ваня Нушева от Софийския университет обясни защо в Несебър хората не говорят със социолози

Дълги години вече тече процес на феодализация на управлението, особено в малките общини, където е съсредоточен голям икономически интерес. Това се случва в общини, в които има интензивно развитие на туризма, в погранични общини, в които тече интензивна търговия. В тези общини хората в местната власт - в лицето на кмета и неговия екип, са много важни. В случая не говорим само за обществените поръчки, за целия комплекс от разрешителни и регулационни режими, с които трябва да се съобразява местният бизнес. Ако местната администрация с нейните контролни структури има силните инструменти да оказва въздействие върху местния бизнес, това може да се окаже и като страна в тези взаимоотношения, когато говорим за избори. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Ваня Нушева, преподавател по "Политическо поведение, изборни системи и изборна администрация" в СУ "Св. Климент Охридски" и програмен директор на Асоциация "Прозрачност без граници".

„Искам да вметна и нещо, с което се сблъскват социологическите агенции за първи път. В община Несебър те се сблъскват с категоричен отказ на гражданите да отговарят на въпроси за техните проучвания. Това е една червена лампа, която светва на социолозите за първи път. Какво означава избирателите да не желаят и да се притесняват да отговарят на въпроси на социолози. Това е индикация за въздействие върху гражданите от страна на администрацията, на общински служители, които са мобилизирани да работят в тази посока“, обясни още Нушева.
„Ако общинската администрация разполага с възможността да предоставя минерални богатства на територията на общината, да организира атрактивни обществени поръчки, да отдава атрактивни терени, които предполагат по-добри възможни за бизнес, всички тези неща може да влияят върху бизнеса да подкрепя в момента управляващите. Или потенциално същите кандидати за позиция в изпълнителната власт. Това е много показателно“, добави тя.