Не климатичните промени, а инфлацията тревожи младите
Разочароващо е, че е изключително трудно да накараш хората да се заинтересуват от темата с изменението на климата освен ако не се окаже, че неочаквано се задушават от дима на горските пожари на стотици километри от най-близкото огнище или бягат от наводнено мазе след случайна дъждовна буря, която се превръща в историческа, предаде bloombergtv.bg.
Ново проучване от тази седмица установи, че младите хора - надеждата на човечеството за бъдещето, се интересуват повече от инфлацията, отколкото от изменението на климата. Това се случва през година, която вероятно ще се окаже най-горещата в историята на човечеството и е съпътствана от смъртоносни наводнения, суши, горещи вълни и горски пожари.
От една страна, това подсказва, че да правиш прогнози за климата е неблагодарна професия. От друга страна, е напълно логично. През последните десетилетия разходите за колеж, здравеопазване и жилище нараснаха значително, а след пандемията от COVID-19, се покачиха и цените на храните и други стоки. Трудно е да се съсредоточиш върху бъдещето на климата, когато стомахът ти къркори и не си сигурен, че ще можеш да си платиш наема.
В действителност обаче изменението на климата и инфлацията са все по-неразривно свързани. По-горещата планета прави сушите, наводненията, горещите вълни и разрушителните бури по-вероятни и по-интензивни. Валежите се променят и болестите се разпространяват по-обширно. Всичко това на свой ред нарушава селското стопанство, строителството, транспорта, производството и др.
Природните бедствия и повишаването на морското равнище ще направят някои части на света обитаеми само от най-богатите, което ще намали още по-оскъдно жилищата на достъпни цени. Инфлационните кошмари, причинени от пандемията, бяха само предвестник на това, което може да се очаква.
Според неотдавнашно проучване на Европейската централна банка и Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата само една гореща вълна е повишила цените на храните в Европа с 0,67% през 2022 г. Според проучването бъдещото затопляне може да повиши глобалната инфлация на храните с 0,9% до 3,3% годишно до 2035 г., което отчасти зависи от това колко ще се затопли планетата дотогава. Общата инфлация би могла да се повиши с 0,3% до 1,2% годишно (инфлацията при хранителните стоки обикновено е по-нестабилна от общата, поради което потенциалните колебания са по-големи).
Според проучване на НАСА и редица други изследователи от 2021 г. световното производство на царевица може да намалее с 6% до края на века дори при най-оптимистичните прогнози за въглеродните емисии. И по-голямата част от този ефект ще настъпи преди 2040 г. Проучване на Фонда за защита на околната среда показва, че дотогава във всеки окръг в Айова броят на дните с температури, които убиват царевицата, ще се увеличи с поне 45%.
Това лято само в САЩ всички от животновъдите в Небраска до събирачите на водорасли в Лонг Айлънд, пострадаха от по-ниски добиви, тъй като сушата и морето се стопяват при рекордни температури. Проучване, публикувано през юни в списание Nature, предупреждава, че производителите на пшеница в САЩ и Китай не са подготвени за това колко по-разрушителни ще бъдат бъдещите горещи вълни.
Междувременно бурите, недостигът на вода и прекъсванията на електрозахранването ще нарушат производството. Горещините ще застрашат здравето на селскостопанските, строителните и други работници, работещи на открито, и ще предизвикат искания за по-високо заплащане и по-добри условия. Пресъхването на реките ще забави превоза на контейнери. Милиони жилища в САЩ са изложени на риск от катастрофални наводнения, а собствениците им дори не знаят за това. Всичко това води до проблеми с предлагането и по-високи цени.
Технологиите могат да ни помогнат да се адаптираме към по-топлото бъдеще, поне донякъде. Земеделските стопани могат да използват по-ефективно земята и водата и да отглеждат устойчиви на топлина сортове култури. Предприятията могат да осигурят устойчивост на инфраструктурата си и да диверсифицират веригите си за доставки. Но всичко това ще бъде скъпо, поне в краткосрочен план, което ще увеличи инфлационния натиск. Развиващите се страни ще се борят да се справят без помощ от развитите страни.
Разбира се, борбата с най-лошите последици от изменението на климата, както и с инфлацията и сътресенията, които то носи, също няма да е евтина. Ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C над средните стойности от прединдустриалния период може да струва близо 200 трилиона долара за инвестиции в зелени технологии до 2050 г., изчислява Bloomberg NEF, което също изглежда доста инфлационно. Междувременно обаче тя ще доведе до икономически растеж, ще стимулира нови технологии и индустрии и ще предотврати още по-голямо количество бъдеща смърт, разрушения и за някои от нас най-лошото - инфлация.
Прочети още на: https://www.dnes.bg/index/2023/10/15/iznenadvashto-ne-klimatichnite-promeni-a-inflaciiata-trevoji-mladite.585895