Марин Киров: Дразнят ме ежедневните несправедливости, но имаме по-голяма цел – визия за развитието на Царево

Марин Киров е юрист, зам.-кмет в последния мандат на Георги Лапчев като кмет на Царево

- Хората в Царево ви познават, но как бихте се представили с няколко думи?
- Като Марин Киров от Царево, учил и завършил в местната гимназия, с десет годишен юридически стаж, солиден опит като експерт по законодателство, семеен – съпругата ми е педагог по образование и учител по професия. Дори когато съм работил и живял извън Царево, не съм късал връзката си с местните хора, завърнах се да живея тук със семейството си преди две години и това е нещото, което ме прави щастлив.

- Казахте Киров и хората така ви познават, но това е вашето бащино име?

- Да, аз съм Марин Киров Димов, но винаги съм бил разпознаваем в обществото с името на баща ми, което е и мое презиме. Историята е лична, баща ми почина много млад, когато бях студент, от тогава хората ме наричат Киров и за мен това е нещо много сантиментално. Няма особена сензация, това е историята. В Странджанския край често ни наричат с имената на бащите ни, вместо по фамилия.

- Защо човек като вас, опитен политик, с много добра кариера в София, бил сте консултант в парламентарни комисии, работил сте и с президента два мандата Георги Първанов и с министъра на правосъдието Екатерина Захариева, се завръща в Царево на ниво местна власт?

- Дори когато съм бил разпознаваем на национално ниво от работата си в столицата съм се възприемал повече като експерт, отколкото като политик. Oсъзнах, че имам възможност да се върна в родното си място и да бъда полезен за общността. Защото Царево е общност на хора от всички населени места, тук голяма част от хората сме роднини, били сме съученици, приятели, срещаме се всеки ден. Приемаме топло и гостите на града и всички, които са решили да се установят в общината.

Моят професионален път е белязан от съвместната ми работа с хора на много високи обществени позиции – президент, министри, народни представители, дипломати, генерали, ректори на университети, водещите професори по конституционно право. Имам приятели в целия политически спектър,  за мен всички те са хора. Признавам, покойният проф. Любен Корнезов, чийто ученик съм аз, ме научи на това – да не деля хората по партийна принадлежност, както казваше той – накрая на всички им се налага да работят заедно.  

- Какво ви отличава от всички кандидати за постове сега в местните избори?

- Кандидатирам се с пълен екип, защото за мен всички битови и ежедневни въпроси са важни – от липсващо осветление на улица,  през крив тротоар и непочистен боклук, но по-важна е дългосрочната визия за развитие на целият район на Царево – морската ни ивица и селата в Странджа. Трябва да възстановим общината от последствията на природното бедствие и да работим още по-задълбочено върху превенцията.

Дразнят ме ежедневните несправедливости, но вярвам в по-голяма цел – визия за развитието на всички населени места в общината.  С екипа ми залагаме на стратегически приоритети – довършване на всички започнати проекти (спортна инфраструктура, пречиствателни станции, Общ устройствен план и др.), в това число и пристанището – имаме идея за ремонт на съществуващите съоръжения и изграждане на нови; здравеопазване; образованието; младежките политики – искам Царево да е притегателен за младите хора, да се останат и да се връщат; грижата за хората – уязвими групи и възрастни хора; грижа за бездомните животни; устойчив туризъм чрез привлекателна инфраструктура, но и чрез културен продукт. Ще обърнем сериозно внимание на обратната връзка с гражданите и прозрачното управление – ще внедрим публични регистри и антикорупционно обучение. Зад всеки приоритет от програмата, стоят конкретни проекти за всяко отделно населено място.

Не съм сам, до мен има солиден екип, чувствам се първи сред равни – имам доверие в позицията и експертизата на кандидатите за общински съветници. Ние обаче сме и единствените, които регистрирахме кандидати за кметове на всички населени места – защото имаме хора до себе си, имаме опитност. Много е лесно да се говори, да се критикува, а да не издигнеш кандидати за решаване на проблемите.