Еволюционен биолог обяснява защо котките са перфектни

Котките са перфектни - не по същия начин, по който обикновено се възхищаваме на тяхната красота и независимост на духа, а от научна гледна точка, казва еволюционният биолог от Природонаучния музей в Лондон, Анджали Госвами (Anjali Goswami).

Госвами изучава широкомащабни модели на еволюция при гръбначните животни през времето. Тя твърди, че котките - от ивичестите домашни котки до тигрите - са типичен продукт на еволюцията.

Нейното обяснение разкрива котките и значението на еволюционния успех в една очарователна нова светлина.

Въпреки че има много видове, всички котки изглеждат еднакви. Просто са големи или малки. Интересно е, защо са толкова сходни.

Те имат различни цветове на козината, но всички са с еднакви бебешки глави. Те са кръгли и не се удължават, когато животното достигне зряла възраст, което е стандартният модел на развитие на бозайниците. Кучетата имат кръгли лица като кученца, но дълги, муцунисти лица като възрастни. Една възрастна котка изглежда почти като когато е била бебе, но по-голяма. При кучетата селекционерите използват тази вариация в развитието, за да създадат породи с различни форми на лицето. Но котките нямат тази вариация в развитието и остава само цветът на козината за вариации.

Котките обаче са изключително специализирани. Всеки член на разред бозайници, наречен хищници, включително котки и кучета, има горен четвърти предкътник и долен първи молар, които образуват т. нар. двойка, която нарязва месото. Много хищници запазват кътниците зад тази двойка, които могат да смелят неща като растителност. Но котките са загубили почти всичко зад разрязващите зъби. Ето защо лисиците са доволни и на мърша, докато леопардите убиват плячката.

Няма значение дали са малка бенгалска котка или гигантски лъв или тигър. Те все ще изглеждат по принцип едни и същи.

Но дали един череп е на лъв или на тигър, е трудно да се разграничи дори от специалист. Те изглеждат почти идентични. И техните вариации са нищо в сравнение с това, което се наблюдава в други групи, например при кучетата.

"В крайна сметка големите котки наистина приличат на малките, много повече, отколкото бихте предвидили", отбелязва Госвами.

Какво общо има това с тяхната перфектност?

Котките са разработили своето поведение толкова добре, че всички в тяхната група го правят, единствената разлика е, че са с малко по-различни размери.

"Ето защо те са перфектни еволюционно. Те нямат нужда от вариации. Те могат да станат по-големи или по-малки, но не променят нищо друго, защото го правят перфектно. Те не са майстори във всичко, те са майстори в едно нещо", обяснява Госвами.

Мечките са обратното на котките. Има няколко вида мечки и те правят различни неща. Има едносуперспециализирано, странно тревопасно животно, пандата, която основно яде само бамбук. Има очилати мечки, които предпочитат плодове и бромелии. Има полярни мечки, които са свръххищни морски бозайници, и всеядни черни мечки и гризли. Има и бърнести мечки, които се хранят предимно с термити. Така че почти всеки отделен вид мечка прави нещо напълно различно.

"Наистина много харесвам мечките заради тази обратна страна на нещата. Те са интересни, защото са толкова разнообразни в екологично отношение", споделя Госвами.

Хората обикновено говорят за разнообразието на групата като белег за успех. Но според Госвами еднаквостта на видовете котки, тяхната липса на вариации, показва, че те са еволюционно успешни или "перфектни".

Котките оспорват стандартните пристрастия в еволюционната биология. Групите, в които всеки вид прави всякакви неща, това означава според Госвами, че "не са измислили как да направят нещо добре, така че продължават да опитват различни неща".

Някакви други групи гръбначни животни отговарят ли на котките по този начин?

Вараните са страхотни като котките. Те са котките от света на влечугите. Те се различават значително по размери на тялото - те имат дори по-голям размер на тялото от котките - и всичките са напълно идентични и също така са твърдо месоядни животни.

В наскоро публикувана статия Госвами изследва формата на черепа по подобен начин при всички тетраподи (гръбначни животни с четири крайника).

"Разглеждаме саламандри и жаби, птици и крокодили, динозаври и бозайници и след това се опитваме да разберем вариациите, които виждаме, скоростта, с която нещата се развиват, и факторите, които са свързани с това колко бързо се развиват нещата. При бозайниците, по-конкретно, дали са социални или самотни влияе върху това колко бързо се развиват. Социалните бозайници се развиват по-бързо. Котките са известни самотници, с изключение на лъвовете. А котките не се развиват бързо. В сравнение с други групи, котките са бавно развиващи се животни", обяснява Госвами.

Има много животни, които са се "опитвали да бъдат котки" - други групи бозайници, които еволюционно са се сближили с котките. Такива са торбестите животни, изчезнала група хищници, наречени креодонти, невестулките.

"Има всякакви същества, които са се опитвали да бъдат малко котешки по различни начини. Но те не могат наистина да изпреварят котките в тази област", смята Госвами.

"Така че котките са не само перфектни, но и неподражаеми."

"Котките са се ангажирали да бъдат котки. Всичко останало е просто бъркотия и не става", заключава Госвами.

Източник: Офнюз