Денков и премиерът на Румъния оптимисти, че ще влезем в Шенген, но мислят и алтернативи
Убеждение, че през декември България и Румъния ще бъдат допуснати да влязат в Шенген и ветото на Австрия (за двете държави) и на Нидерландия (за България) ще отпаднат, изразиха премиерите Николай Денков и Марчел Чолаку. Двамата бяха подкрепени и от министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис.
Тримата министър-председатели се видяха в резиденцията Евксиноград до Варна на среща за активизиране на тристранните инфраструктурни проекти.
„Убеден съм, че Австрия и Нидерландия имат полза от влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство. И вече чувам нашите аргументи да се изтъкват и от политици от други държави в ЕС“, каза след разговорите премиерът Николай Денков. „Много ще е трудно да се защити позицията срещу влизането ни в Шенген“, добави той.
Увереност, че през декември двете държави най-сетне ще получат „да“ за присъединяване към Шенген, изрази и премиерът на Румъния Марчел Чолаку.
„Този път трябва да има обсъждания по темата и ако Австрия продължи да налага вето, без да дава обяснения, ще обмислим съвместен отговор“, заяви той. Думите му бяха в отговор на въпрос дали България и Румъния ще заведат дело срещу Австрия за нарушаване на договора на ЕС със своето вето.
И двамата премиери обаче загатнаха, че вече в София и Букурещ се обсъждат действия, ако отново двете държави не бъдат допуснати до Шенген. Като след декември може да бъде обсъдена и идеята дори и извън единното европейско пространство България и Румъния да премахнат граничния контрол помежду си, отговори Марчел Чолаку на въпрос на „24 часа“. „Засега България е 100% фокусирана върху план А, който е приемане в Шенген през декември. След това ще мислим за план Б“, отговори на същия въпрос българският министър-председател Николай Денков.
„Гърция има собствен икономически интерес от приемането на България и Румъния в Шенген, тъй като в момента няма сухопътна граница в единното пространство. Ако искаме да имаме повече свързаност в Европа, това означава приемане на България и Румъния. Имаме интерес този въпрос да се реши“, подчерта и премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис.
Увереност, че проблемът с ветото на Австрия и Нидерландия ще бъде решен до края на годината изрази и вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който също участва в срещата във Варна. Той подчерта, че присъединяването на България и Румъния към Шенген ще допринесе и за улесняване на бизнеса, а не само за по-сигурни граници. Схинас подчерта, че останалите европейски държави са получили съдействието на България и Румъния за ускоряване на доставките през тяхна територия при затварянето заради пандемията от COVID през 2020 г.
Ускоряване на общите инфраструктурни проекти като петролопровод от гръцкото пристанище Александруполис до българското Бургас обсъдиха тримата премиери на срещата си във Варна. Осъществяването на този проект би улеснило доставките на неруски петрол до българската рафинерия „Нефтохим“, тъй като няма да се налага танкерите да минават през Босфора.
Денков, Чолаку и Мицотакис обсъдиха и задвижването на транспортния коридор Александруполис-Бургас-Варна-Констанца. Разговорите по въпроса бяха започнати през 2017-2018 г. След избухването на епидемията от коронавирус обаче тези проекти останаха на заден план. Войната на Русия срещу Украйна обаче налага ускоряването им, обявиха тримата премиери. Общите проекти ще включват и свързване на енергийните системи, а не само пътна и железопътна инфраструктура.
Този път София, Атина и Букурещ планират да подпишат договор, в който да са вписани сроковете за осъществяването на всеки един от проектите, разясни българският премиер Николай Денков. Като най-спешно е задвижването на транспорта на зърно от Украйна през Румъния и България до гръцките средиземноморски пристанища, откъдето да може да се изнася за африканските страни.
„Европа повече не може да е разединена. Трябва да сме заедно и като политически послания, и като принципи“, подчерта премиерът Денков. По думите му, ако се осъществят общите проекти между България, Румъния и Гърция, Балканите ще се превърнат във водещ регион в Европа. Целта е тристранните инфраструктурни проекти да са част от новия вертикален европейски коридор между Балтийско, Черно и Егейско море, подчерта и Мицотакис. Като гръцкият премиер допусна, че е възможно насочването на повече европейско финансиране при прегледа на бюджетната рамка на ЕС, който предстои.
Развитието и свързването на електроенергийните системи на трите държави е свързано и с растящите инвестиции във възобновяеми енергийни източници, подчерта Мицотакис.
За бързо построяване на нов мост над Дунав между Русе и Гюргево настоя пък премиерът на Румъния Чолаку. Приоритет за Румъния е и проектът „Бърз Дунав“, който е за удълбочаване на реката, за да увеличи пропускливостта си за кораби.