Народняшки паразити на върха на българската политика

Българската политика в последните петнайсетина години пълзи по линията на най-малкото съпротивление. Почти всеки лек порив за някаква реформа в който да е сектор се пречупва от съпротивата на тези, които чувстват някакво неудобство от промените.

Причината е, че политическо лидерство липсва. Или то се заключава в мъжкарско изръмжаване и преклонение пред „мъдрия глас на народа“. Така бе в премиерската ера на Бойко Борисов, която, изглежда, продължава и сега, но в друга форма.

Финансовият министър Асен Василев възроди идеята си подателите на сигнали за укрити данъци, акцизи, осигуровки и други задължения към бюджета да бъдат награждавани с 10% от размера на разкритата сума. Доколко идеята и механизмите на приложението й са удачни, не мога да коментирам. По-любопитни за мен са аргументите, с които тя бе отхвърлена от най-голямата парламентарна формация в лицето на нейния лидер.

„Все някой трябва да донася, да клевети, да пуска сигнали и да получава агентурни пари. Какви са тези „бонуси за доноси“?! Това навремето бяха сътрудниците на Държавна сигурност – водещите офицери взимаха по 30 лв. за това, че имат агент. И сега, ако имаш агент, който да ти донася, ще получиш бонус за това“, обяви пред парламентарните репортери водачът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Подобна позиция изрази малко след това и ДПС – малката сестра на ГЕРБ в българския политически живот, в лицето на нейния нов неформален лидер Делян Пеевски, който се издига в партията си пропорционално на санкциите за корупция, които получава от западни държави.

Председателят на опозиционната БСП – формацията наследник на бившите комунисти, Корнелия Нинова също не подкрепи идеята на Асен Василев. Което на пръв поглед изглежда парадоксално, защото се съчетава с тезата на Борисов за доносите към Държавна сигурност, която обслужваше БКП по времето на тоталитарния режим.

В демократичните държави подаването на сигнали за нередности, корупция и престъпления е стандартен механизъм за борба с тези явления. В крайна сметка, в интерес на всички нас би следвало да е те да бъдат редуцирани, но това няма как да се случи, ако се толерира прикриването им от гражданите. Иначе излиза, че институциите са ни враг, а всички ние се борим срещу тях.

Българските водещи политици се опитват да паразитират върху насажданите ни от самите тях комплекси и проекции, свързани с Държавна сигурност и престъпния тоталитарен режим. Борисов и компания, изглежда, не правят разлика между тоталитарното управление между 1944 и 1989 г. и демократичната държава днес. И може би имат известно право, те познават институциите отвътре и отгоре - били са на върха на изпълнителната и законодателната власти.

Тъжното е, че политиците ни се хранят от тази насаждана от тях самите Андрешковщина, вместо да се опитат да провокират промяна в изкривените разбирания за обществените отношения днес. Трябва да се признае, че голяма част от българските медии също са отговорни за това.

Впрочем, от там идва и струпването на проблемите в енергийния сектор, свързани с ТЕЦ-овете и протестите на миньорите тези дни, зърнарите преди това и т.н.