Наши фирми дължат милиони евро на кредитори от Панама

Наши компании дължат стотици милиони евро на мистериозни кредитори от Малдивите, Сейшелите, Каймановите острови, Панама, Белиз и др. известни офшорни зони. Това разкрива статистиката на БНБ, пише в. "Сега".

Брутният външен дълг на България, който включва и задълженията на банки и фирми към чужбина, е 36.121 млрд. към 1 октомври. Най-голям дял имат предприятията. Те имат да връщат 12.58 млрд. евро зад граница. Три четвърти от външните фирмени задължения - 7.35 млрд. евро, са на фирми с пряко чуждестранно участие. Данните на централната банка показват, че на финансиране отвън разчитат най-вече 4 сектора - недвижими имоти и консултантски услуги, енергетика и ВиК, транспорт и комуникации и финансово посредничество.

Най-значителните заеми за предприятията у нас идват от Холандия, Люксембург и Австрия, а кредитите от Британските Вирджински острови изненадващо поставят офшорната зона в челната десятка. В данните на БНБ прави впечатление също, че има значителни задължения на наши компании към необичайни дестинации като Бахами, Сейшели, Каймани, Белиз, а също и към Малта, Кипър, Лихтенщайн. Изброените държави са известни като офшорни зони с ревниво опазвана банкова тайна, дискретност по отношение на собствеността и ниски данъци. Не е тайна, че мнозина от известните български олигарси и кредитни милионери работят от години чрез компании, базирани в офшорни зони.

Енергийният бос Христо Ковачки например, осъден за данъчни измами, прехвърли акции и "продаде" цели тецове и мини на загадъчни дружества, регистрирани на Сейшелите. Дори предприятието за ремонт на ядрени реактори "Атоменергомонт" вече е собственост на офшорка с неясни собственици. Васил Божков, чиято пътно-строителна империя в момента има сериозни затруднения и немалко фирми от нея изпаднаха в несъстоятелност, оперира с фирми с регистрации в Кипър и Люксембург.

Български фирми са изтеглили общо 889.5 млн. евро от чужбина от Нова година насам. Чуждестранни акционери пък са осигурили на свои предприятия в България (вътрешнофирмено кредитиране) почти 1.15 млрд. евро, сочат данните на БНБ.