Земята вече не е безопасна, 6 от 9-те й граници са дълбоко в червената зона, предупреждават учени
Човешката дейност и апетити са отслабили устойчивостта на Земята. Тя вече не е „безопасното работно пространство“, което е годно за живеене за повечето видове, включително нашия.
Шест от деветте планетарни граници – изменението на климата, обезлесяването, загубата на биоразнообразие, синтетичните химикали, включително пластмасите, изчерпването на сладка вода и използването на азота, вече са дълбоко в червената зона. Това са изводите от изследване на международен екип от 29 учени, цитирани от научни издания като Science, Phys.org и Earth.com.
Две от останалите три – окисляването на океана заедно с концентрацията на замърсяване с частици и прах в атмосферата, са гранични, като само изчерпването на озоновия слой е в безопасни граници.
Планетарните граници идентифицират „важните процеси, които поддържат Земята в условията на живот, преобладаващи през последните 10 000 години, периода, в който се развиват човечеството и съвременната цивилизация“, коментира водещият автор г-жа Катрин Ричардсън, професор в Университета на Копенхаген.
Проучването е втората голяма актуализация на концепцията, представена за първи път през 2009 г., когато само глобалното затопляне, степента на изчезване и азотът са надхвърляли границите си, пише бТВ.
„Все още се движим в грешна посока. И няма признаци, че някоя от границите - с изключение на озоновия слой, който бавно се възстановява, след като бяха забранени химикалите, които го унищожават, е започнала да се движи в правилната посока. Това означава, че губим устойчивост, че излагаме на риск стабилността на земната система“, коментира Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата (PIK) и съавтор на изследването.
Проучването определя количествено границите за всичките девет взаимосвързани аспекта на земната система.
Път към катастрофата
За биоразнообразието, например, ако скоростта, с която видовете изчезват, е по-малка от 10 пъти средната скорост на изчезване през последните 10 милиона години, това се счита за приемливо. В действителност обаче изчезването е най-малко 100 пъти по-бързо от така наречена фонова скорост и 10 пъти по-бързо от планетарния граничен предел.
За изменението на климата този праг е ключов към концентрацията на атмосферния CO2, която остава много близо до 280 части на милион в продължение на най-малко 10 000 години отпреди индустриалната революция. Днес тази концентрация е 417 ppm, далеч над безопасната граница от 350 ppm.
„Що се отнася до климата, ние все още следваме път, който недвусмислено ни води към катастрофа. Насочваме се към 2,5 C, 2,6 C или 2,7 C – място, което не сме виждали през последните четири милиона години. Няма никакви доказателства, че хората могат да оцелеят в такава среда“, коментира Рокстрьом.
Хиляди и хиляди химически съединения, създадени от хората – от микропластмаси и пестициди до ядрени отпадъци и лекарства, проникнали в околната среда – бяха количествено определени за първи път в новото изследване и беше установено, че надхвърлят безопасните граници.
По същия начин се изчерпва „зелената“ и „синята“ вода - прясната вода, идваща от почвата и растенията, от една страна, и от реките и езерата, от друга.
Налагане на ограничения
Важна констатация на новата актуализация е, че различните граници се захранват и взаимно се усилват. Проучването разглежда по-специално взаимодействието между нарастващата концентрация на CO2 и увреждането на биосферата, особено загубата на гори, и предвижда повишаване на температурата, когато едното или и двете се явления се засилят. То показва, че дори човечеството бързо да намали емисиите на парникови газове, ако не спре унищожаването на горите, поглъщащи въглерод, покачващите се глобални температури могат да насочат планетата към траектория на допълнително затопляне, което би било трудно да се спре.
„Освен изменението на климата, целостта на биосферата е вторият стълб за нашата планета“, каза съавторът Волфганг Лухт, ръководител на отдела за анализ на земната система в PIK. „В момента дестабилизираме този стълб, като отнемаме твърде много биомаса, унищожаваме твърде много местообитания, обезлесяваме твърде много земя.“
Всички граници могат да бъдат върнати в безопасното състояние, заключава проучването. „Става въпрос само за определяне на ограничения за количеството отпадъци, които изхвърляме в откритата среда, и количеството живи и неживи суровини, които изсмукваме“, казва Ричардсън.
Горещо обсъждана в началото, рамката на планетарните граници бързо се превърна в стълб на науката за земната система, като влиянието ѝ днес се простира в областта на политиката и дори бизнеса.
— Самовлюбен идиот! — яростно извика Малкълм. — Изобщо не се чуваш какво говориш! Значи си въобразяваш, че можеш да унищожиш планетата, така ли? Божичко, силата на парите здравата ти е замаяла главата! — Малкълм се отпусна в леглото. — Не си способен да унищожиш планетата. Не можеш, дори и да се опиташ.
— Повечето хора смятат — надменно каза Хамънд, — че планетата ни е изложена на риск.
— Да, но това не е вярно — възрази Малкълм.
— Всички специалисти са единодушни, че планетата е в беда.
Малкълм въздъхна.
— Нека ти обясня нещо за нашата планета — каза той. — Тя е на четири и половина милиарда години, а животът на нея се е зародил горе-долу по същото време. Първите бактерии са се появили преди три милиарда и осемстотин милиона години, малко по-късно са дошли на света първите многоклетъчни организми, а след тях и първите сложно организирани форми на живот в океана и на сушата. Следват периоди на бурно развитие на различни животински видове — земноводни, динозаври и бозайници — и всеки такъв период е продължавал милиони и милиони години. Големи династии от живи същества са възниквали, преживявали са своя разцвет и са измирали. Всичко това се е случвало на фона на непрекъснати жестоки катаклизми, образуване и ерозиране на планински вериги, сблъсквания с комети, вулканични изригвания, промени в нивото на световния океан, движение на цели континенти… Безкрайни, постоянни и жестоки промени. Дори и днес най-голямата географска особеност на планетата е резултат от сблъсъка на два гигантски континента, които са се деформирали в течение на милиони години и са образували Хималайската планинска верига. Планетата е преживяла всичко това и несъмнено ще преживее и нас.
— Фактът, че е съществувала дълго време — каза намръщено Хамънд, — не означава, че е вечна. Ами в случай на ядрена война…
— Да допуснем, че наистина избухне ядрена война — прекъсна го Малкълм. — Да кажем, че е ужасна и всички растения и животни загинат. А след нея земята сто хиляди години се пука от жега. Животът все някак ще оцелее — под почвата или може би замразен в полярния лед. И след всичките тези години, когато планетата престане да бъде негостоприемна, животът на нея отново ще се развие. Еволюционният процес ще започне отначало. Може би на живота ще са му нужни няколко милиарда години, за да достигне сегашното си разнообразие. И, естествено, ще бъде много различен от днешния. Но Земята ще преживее нашето безумие. Животът ще оцелее след нашата глупост. Само ние си въобразяваме, че всичко свършва с нас.
— Ами ако озоновият слой изтънее… — възрази Хамънд.
— Тогава до повърхността на Земята ще стигат повече ултравиолетови лъчи. И какво от това?
— Ами… това ще предизвиква рак на кожата.
Малкълм поклати глава.
— Ултравиолетовите лъчи са полезни за живота. Те са мощен източник на енергия и допринасят за настъпване на мутации и промени. Много форми на живот ще процъфтяват, ако има повече ултравиолетови лъчи.
— Но много други ще загинат — рече Хамънд.
— Смяташ ли, че се случва за първи път? — въздъхна Малкълм. — Значи не знаеш за кислорода.
— Зная, че е необходим за живота.
— Сега да — каза Малкълм, — но всъщност кислородът е метаболична отрова. Той е разяждащ газ, подобен на флуора, който се използва за гравиране върху стъкло. А когато преди около три милиарда години кислородът се е образувал за пръв път като отпадъчен продукт от някои растителни клетки, той е предизвикал криза за всички останали живи същества на нашата планета. Тези растителни клетки са замърсявали околната среда със смъртоносна отрова. Изпускали са смъртоносен газ и постепенно са увеличавали концентрацията му. Кислородът в атмосферата на Венера е по-малко от един процент. А на Земята концентрацията му бързо се е покачвала — пет, десет и накрая двайсет и един процента! Съставът на земната атмосфера представлява чиста отрова! И тя е несъвместима с живота!
Хамънд изглеждаше раздразнен.
— Но какво искаш да докажеш? Че съвременните замърсители на околната среда, подобно на кислорода, ще станат част от състава на атмосферата?
— Не — отвърна Малкълм. — Мисълта ми е, че животът на Земята може сам да се грижи за себе си. За нас, хората, сто години са много време. Преди сто години сме нямали коли, самолети, компютри, ваксини… Преди сто години светът е бил съвсем различен. Но за Земята сто години са нищо. Даже и милион години са нищо. Планетата живее и диша в много по-големи мащаби. Ние дори не можем да си представим бавния и мощен пулс на живота й, а от самоувереност дори не се опитваме. Нашето пребиваване на Земята представлява само един кратък миг от нейния живот. Ако утре не съществуваме, Земята няма да го усети.
— Има голяма вероятност това наистина да се случи — мрачно каза Хамънд.
— Така е — съгласи се Малкълм.
— И какво излиза от приказките ти? Да не ни пука за околната среда, така ли?
— Не, разбира се, че не.
— Какво тогава?
Малкълм се изкашля и впери поглед в далечината.
— Нека сме наясно. Не планетата, а ние сме изложени на риск. Ние нямаме сили да унищожим планетата, нито да я спасим. Но може би ще намерим сили да спасим себе си.
Дано п'y'кнеш заедно със западната "цивилизация".
В Китай екозаконите са по-стpоги от тези в лицемерния ЕС. В Китай процентът на чистата енергия е по-висок от този в ЕС и Китай постига амбициозните си цели за производство на ток от слънце и вятър 5 години по-рано от пранираното.
Вече има инцидентни курсове на кораби с отпадъци за унищожаване от Китай кэм Европа заради строгите китайски норми.
И не на последно място, Китай вече е на първо мядто по износ на автомобили, основно електрически... и некадърните немци от фолксваген получават милиардни субсидии от ЕС да купят китайско ноу хау как се правят електрически автомобили.