Бургас загуби голям творец

Малина Петрова е родена на 3 септември 1950 г. в Бургас. Завършва Немска езикова гимназия в родния си град и режисура във ВИТИЗ в класа на режисьорите Христо Христов и Георги Дюлгеров.

През март 1988 г. тя става учредител на Общонародния комитет за защита на Русе и при последвалите мерки на властта е свалена от поста председател на Кабинета на младите кинематографисти, тъй като не е член на БКП и не може да й бъде наложено партийно наказание, както на други в комитета.

Работи за Клуба за гласност и преустройство, режисьор е на предизборното тв студио на СДС през 1990 г., когато участва във вземането на решението да бъде показан записът на оператора Евгений Михайлов с фаталната реплика на държавния глава Петър Младенов: "Най-добре е танковете да дойдат".  През последните години се занимава с благотворителна дейност.

Автор на 11 документални и два игрални филма, някои от които не са били допускани до публични прожекции през 80-те години. Игралните са "Пътешествието" (1980) и "Синът на Мария" (1983), а сред документалните са "Тетевенска 24", "Фермата", "Пантеонът" (1987), "Виновни няма" (1986), "Сърцето умира последно" (1991), "Балкански уроци по история" (1999), "Реката", "Духът и камъните" (2006),  "Приключено по давност" (2009), "Заличаване" (2012) и др. Председател е на фондация “Утре”, която осъществява проекти в областта на културата и подпомага деца в неравностойно положение. М. Петрова е първият носител на наградата “Паница” за гражданска доблест.