Тази журналистка беше дълги години жената до Алексей Петров

Известната журналистка Кристина Патрашкова, която повече от 12 години бе главен редактор на седмичника "Галерия" - вестник, нееднозначно свързван с Алексей Петров, разказа за отношенията си с бившата барета и съветник в ДАНС. В дълъг материал, публикуван в новия брой на в. "Филтър", който тя основа миналата година, Патрашкова призна, че си е тръгнала от "Галерия", след като Трактора започнал да прави опити да влияе върху редкционната политика на вестника и да поръчва материали. Предлагаме кратък откъс от текста й. 

Седмичникът „Галерия“ е вестникът, който винаги е бил свързван с Алексей Петров. Той наистина тръгна с върнат заем от застрахователната компания „Лев корпорация“. През годините Петров не е давал и стотинка за изданието.

По времето, когато бе в ареста, вестникът направи много, за да бъде оправдан. Тогава целият екип бе убеден, че Петров не е човекът, за когото говорят свидетелите в съдебната зала. Самият той не се е намесвал в редакционната политика. Видимо обаче беше доволен, че хората смятат, че вестникът е негов. Мнозина му звъняха, за да се оплакват от различни публикации. Той винаги твърдеше, че няма нищо общо, но се ласкаеше, че за мнозина „Галерия“ е негово създание. Медийното оръжие никога не е за пренебрегване. Нещата се промениха преди около 2 години.

Алексей Петров започна да се обажда по телефона и да пита кой е поръчал даден текст. Дори намекваше, че някой може да плаща за определени разработки. Тонът му стана твърд и нетърпящ възражения. Заяви, че иска да знае какво се публикува в изданието. Да бъде дори информиран какво ще излезе на първа страница. Намекваше, че има връзка с хора от „Продължаваме Промяната“, а сякаш изданието е насочено срещу тях. Чувал го от много хора.

Подобна претенция за мен бе абсурдна и противоречеше на всякакви журналистически принципи. Явно това е била първата стъпка за прокарване на негови идеи в изданието.

Проведохме няколко изключително остри разговора, а това не бе лесно. Алексей Петров не търпеше възражения. Ставаше настъпателен и язвителен. В този момент сякаш започнах да виждам друг човек. Това не бе перфектната барета, авторитетният преподавател, успешният бизнесмен. Поведението му започваше да става някак силово.

В този момент реших да си тръгна. Последва ме целият екип. Така през февруари 2022 година създадохме вестник „Филтър“, който днес е едно от най-сериозните издания и вече е марка на пазара.

За последно се срещнах с Алексей Петров през декември миналата година. Той сам ми се обади, а на срещата присъства и Недялко Недялков, с когото запазиха приятелски отношения до последно. Извини се по свой начин за отношението си напоследък. Похвали „Филтър“. А накрая ми подари бутилка скъпо уиски.

И така до 16 август, когато бе убит в полите на Витоша.

***

През последните месеци обмислях да му се обадя и да му предложа да отговори на 100 въпроса от популярна рубрика на вестник „Филтър“. Два от тях са: „Как искате да си отидете от този свят?“ и „Как бихте искали да ви запомнят хората?“. Не успях да го направя. А отговорите щяха да са интересни.

Така познавах Алексей Петров. Сложна и противоречива личност. Човек с качества, но и с немалко демони. Имаше близки, но и много врагове. Вярваше, че може да се пребори с всеки от тях. Но те го опровергаха...

Пълният вариант на разказаможе да прочетете във в. "Филтър", който е в продажба от днес.