"Германия ли? Никога вече, в България е чудесно"
Все повече възрастни германци се преселват в България - и харчат там пенсиите си. Изгодно за страни като България, защото така европейски пари се насочват към по-бедните държави на континента, пише германският "Ди Цайт", цитиран от Дойче веле.
Клиентът в месарницата на малко черноморско градче в България изглежда от главата до петите като германец. Сочи към една от тавите и ясно артикулира думата "котлети". "С кокал или без кокал?", пита продавачката. Тук германецът (да го наречем Гюнтер) вече е безпомощен, та се налага да му помогне преводач. Оказва се, че живее вече от две години в едно село на няколко километра навътре. Купили си къща заедно с жена си, също пенсионерка. И се чувстват много добре. Ще се върне ли някога в родния си Карлсруе? - питаме го. "Германия? Никога повече. Тук е чудесно, прекрасен климат, вкусна храна, евтино." Така звучат мотивите и на други германски пенсионери, заселили се край Черно море в България.
Стотици хиляди получатели на германски пенсии постъпват като тях: търсят "финална дестинация", където да живеят на добър климат и ниски цени. Един от тях е Андреас Йолер, който също си търси такава дестинация и мисли включително и за България. В германския седмичник "Ди Цайт" той между другото пише:
Стотици хиляди германски пенсионери живеят в чужбина
"Около 260 000 германци харчат пенсиите си извън Германия - това показва последната статистика на Службата за пенсионно осигуряване. В това число не влизат онези, които са пристигнали в страната като трудови мигранти и се връщат в родината, за да прекарат там залеза на живота си. Дали моето семейство скоро ще влезе в тази статистика? Повечето хора, които решават да предприемат подобна стъпка, гледат да сведат до минимум рисковете, които крие един такъв план. В Австрия например са се заселили 28 000 германски пенсионери, в Швейцария - 26 000. Именно тези две дестинации оглавяват списъка на държавите, предпочитани от германските пенсионери в чужбина. Освен всичко друго, там говорят немски, а думата "шницел" е изписана без правописни грешки в ресторантското меню", пише авторът на "Ди Цайт".
Гюнтер би добавил, че и котлетите в месарницата са езиково по-лесно достъпни. Но както Гюнтер, така и авторът на "Ди Цайт" имат друг, по-важен мотив за търсене на ново пенсионерско пристанище:
"Налага ни се да изберем някоя по-бедна страна, за да можем да запазим определен стандарт на живот. Страна, където нашите спестявания за годините, в които евентуално ще имаме нужда от професионални грижи, няма да се стопят изцяло. Европейското решение да се изплащат пълни пенсии, независимо в коя европейска държава живееш, е много изгодно и за едната, и за другата страна. Така европейски пари се насочват към по-бедните държави на континента, където подпомагат икономиката и изграждането на инфраструктурата. А на нас, пенсионерите, ни се позволява повече гъвкавост на старини - за да изкараме още няколко хубави години", пише авторът на "Ди Цайт" и добавя: "Можем ли да си представим да се заселим в някой "пенсионерски рай" в Испания? Или пък в България? Там, където има Лидл и Кауфланд, където в кафенето ще срещнеш германски мигранти, които обсъждат любимата си тема: как тук, за разлика от Германия, нищо не функционира както трябва...".
Броят на германците в България тепърва ще расте
Тези наблюдения на Андреас Йолер напълно се потвърждават от един негов сънародник, когото ще наречем Дитер. Той се грижи именно за това в България нещата да функционират както трябва. Дитер също живее в българско село близо до северното черноморско крайбрежие. Къщата му е чиста и подредена, а в плевнята е отворил истинска германска работилница - с всички необходими инструменти и пособия, докарани от родината му. Дитер ремонтира и поправя всичко възможно - и хората от околността го обичат. Разплащането често пъти е натурално, но Дитер и съпругата му нямат нищо против: германските пенсии им стигат в България. А като тях са още хиляди германски пенсионери. И броят им тепърва ще расте.