Той достигна 100 години, тайната му е отварат с мед и коприва
Първата ни среща със Славчо Никифоров беше на връх 100-годишния му рожден ден. Ветеранът от войната ни посрещна с усмивка, в празнично настроение, заобиколен от семейството и с торта. Юбилярят от сърце се зарадва на срещата си с колегите от пожарната. Тогава, да го поздравят, при него дойдоха три поколения началници на карнобатската служба. Вълнението за дядо Слави бе голямо, защото няма по-голяма признателност в живота от уважението на хората и особено на началниците, пише karnobat-voice.com.
Седмици по-късно му гостувахме отново, за да си поговорим на спокойствие, за да ни сподели своята тайна за дълголетие, а и да си вземем мъничко от житейската му мъдрост. Отново къщата на дядо Слави бе пълна с хора. Той ни посрещна, заедно със сина, снахата и една от внучките. Побърза да се похвали, че има още една внучка, трима правнуци и две пра- пра-внучки. С най-малкия член на семейството имат точно 100 години разлика. Сподели, че живее в добро с всички, обича ги и се радва, когато са край него. За живота казва, че има и хубаво, има и лошо.“ Добре съм с всички, аз обичам всичките край мене“.
Родом е от село Драгово. Служи като войник в София, в Първи армейски инженерен полк. „Като изкарах служба, почнах работа и така до 100 години“. След казармата решава да започне работа в града, защото обяснява, че в онези години, от село хората бягат, не щат да стоят в стопанството. Постъпва на работа към МВР-то, после към Пожарната.
Не обича да говори за времето на фронта. „Какво да ви разкажа, всички трябва да се борим – война да няма. Най-лошото, най-опасното е войната. Всички – млади, стари – не дели. Войната е душманин на човека. Войната носи лошо, смърт, тревоги …“.
На фронта стигна до река Драва. „Добре, че германците там не можаха да се справят, кой знай, какво щеше да стане. Германците спряха и до там спряхме и ние. Имаше и момчета, които отидоха с лодки по Драва и не се върнаха“. „Война, да не споменава човек“, категоричен е дядо Слави.
Седмицата на дядо Слави започва с вестник „Карнобатски глас“, който изчита до към сряда. Чете без очила, следи новините от вестниците. Не гледа телевизия, но за сметка на това обича да се разхожда. Любимото му занимание е да ходи за коприва, чак до Горското стига.
Има дни, в които по два пъти ходи пеш до центъра. Отбива се задължително до магазина на внучката, посяда на пейките, на приказка със стари другари. От години, денят му започва с енергиен еликсир от коприва. Приготвя си го сам, сам събира и копривата.
Суши я, за да има за зимата. Три пъти на ден пие по чаша изварена коприва, с лъжица мед. Казва, че от чая, който сам си приготвя, се чувства добре, дава му сила. „Много е полезна копривата, чувстваш се по-жизнен“. Казва, че преди се е движел повече. Разказва, че голямо ходене е било, когато с дружинката е излизал на лов. „Аз съм ловец, от 25 години, голямо ходене беше“.
Неговата страст се прехвърля и на сина – Дяко, който ,освен трофеи, притежава и солидна колекция от медали и купи от състезания по ловна стрелба. В семейството, трето поколение ловец е и внукът, който също работи в системата на МВР. Старите снимки, запазени в семейния архив, го връщат към времето, когато е бил в пожарната. От там пази все хубави спомени, с безценни приятели, с които, освен при пожари, са помагали в различни ситуации. Една от снимките е документирала как пожарникарите разбиват 1959/60г. ледовете на замръзналия яз. „Церковски“. Друга е документирала края на урок по руски език в пожарната, който е водила г-жа Дадакова. Трета е от първите години, с колегите. А четвърта е уловила миг, по време на лов, с отстрелян глиган.
До преди пет-шест години столетникът е управлявал и любимия си мотор, с който трудно се е разделил. Когато е у дома, в топлите дни, излиза в двора. Там, снахата е сътворила истински райски кът, в който отглежда всякакви цветя.Дядо Слави, след 20 години служба, 1974 година се пенсионира в Пожарната. Започва работа на открита пожарна, във времето, когато има само една кола в службата, с която обслужват цялата околия.
Личи си, че с любов се грижи за тях, защото те са окупирали прозорците, оградата, земята. Погледът грабват и отрупаните с плод лимони, които достигат до към 400-500 грама единият.„Минават години и човек забравя някои работи“, казва дядо Слави, когато го питаме за отминалите времена.
„Много са, 100 години минаха!“, казва с усмивка дядо Слави и бодро поема напред, към вратата, за да ни изпрати. А ние, някак за късмет, стискаме здраво ръката му за довиждане, за да отнесем със себе си, поне частица от неговия борбен дух, от мъдростта на годините.
Вижда се от кратката биография,че потен вода не е пил,а това води до дълголетие...