РаВдини вълнения - размисли за морето, което си е "наше"

Размисли за "морето"(без претенции и без снимки на телеса,  да не плашим приятелите тук) от плаж "Олимпийски надежди"-Равда. Всъщност "морето" си е наше, чужденците са малко и сe илюстрира изцяло "българското". Битката за шезлонгите е като битката при Кауфланд по време на ковида. Дори и в шест сутринта да дойдеш на плажа, "първата линия" е заета. Просто момчето, което прибира таксите за шезлонги и чадъри работи с едни бели кърпи за лице, вероятно от някой хотел. Слага белите кърпи по шезлонгите от "първа линия" за "наши хора". "Нашите хора" идват в 12 часа, гледайки надменно, с насмешка и презрително плебса, тичал рано сутринта, за да се добере до заветния шезлонг. Има и реванш. Плебса злорадства, когато морето залее "първата линия" и си вика: Има господ! И "нашите хора" плачат.

След приключване на битката за "втора" и "трета" линии идват "Катунарите". Обикновено някой от компанията се е "жертвал" да дойде рано и запази чадър и два шезлонга за "катунарите" от неговата рода. След пристигането им двата чадъра и шезлонга се "заграждат" с разтегателни столове, маси, хавлии, минимум два техни чадъра допълнително и задължителните 4-5 хладилни чанти. Образува се малък вигвам, останалите плажуващи да го д....т. Центърът му са хладилните чанти с бира, мента и сандвичи с продукти от "Лидъл". Така "катунарите" плащат за два чадъра и шезлонг, използвани минимум от десетина души. Няма да им плащат на тези кожодери.

Около вигвама сe разпъват хавлии, надуваеми басейни и всички останали екстри. Останалите "некатунари" да стигат до водата, както намерят за добре. През "вигвама" не може. От катуна-вигвам се командват и децата: Не влизай в морето, Ша дойда, да та прибия! Докато мама и тате си пият бирата. Задължително са доведени и баби, броят им варира, които да се грижат за малчуганите, защото родителите трябва да си почиват. Изграждането на катуна отнема между 30 и 40 минути, но след това е готов за дълга кръгова отбрана, поне докато не свърши бирата.

Татуиран и анаболен "батка", с обръсната глава и брада като на черкезин заема "първа линия" пред спасителя, слага си собствен чадър и гордо ляга. Пътят към водата е блокиран. Обаче идват две други "батки", доста по-анаболни от този, с фланелки с надписи "охранител" и след кратка схватка "нарушителят" е изгонен, оттегляйки се от полесражението с чадъра си при явното превъзходство на противника в химически субстанции и съответна мускулатура.

Всъщност "Олимпийските надежди" вече ги няма, само името е останало. Върху базата се строи грамаден комплекс, бетонът е налят донякъде, собственост на бизнесмен, който държи и други два комплекса в близост.

Пред единия, където босът има апартамент с личен басейн, от пътя е отделен участък с вериги, колчета и знак "Частна собственост". Там са паркирани "Бентли" и "Ферари", покрити с брезенти. На брезента също пише "Бентли", за да не си помисли някой, че това е "Москвич".

Пред тях е поставена маса, два стола и чадър, под който 24-часа в денонощието стоят двама охранители,  които пазят колите на боса. От тази дейност "пазвантите" са с великолепен средиземноморски тен, на който да завидят дори силиконките, дето се пържат по солариумите. Българско море, наше си е. И си е хубаво.