Всеки ден Янчо от Камено пиеше кафе до гроба на жена си и накрая…

Покъртителна лична драма разтърси Камено в понеделник и жителите на градчето вече четвърти ден говорят за нея. Тук хората се познават и всички повтарят, че 73-годишният Янчо А. бил кротък и тих човек, с добро сърце.

През зимата жена му се споминала внезапно и Янчо понесъл загубата много тежко. Той имал трима сина, но единият починал млад. Другите двама се задомили и заминали на гурбет в Нонкишен, Германия. Като виждали колко много страда баща им, големият го взел при себе си, за да не е сам.

Там обаче Янчо не се чувствал на мястото си, макар че в града работели много каменци. По цял ден стоял пред местния мол и гледал хората. Не се задържал дълго и казал, че иска да се върне в Камено, където са дома и приятелите му.

В началото на юли се върнал, а по-късно пристигнали големият му син и единият от внуците. Те забелязали, че всяка сутрин Янчо си вари кафе, а после върви пеша два километра в жегата, за да го изпие до гроба на жена си.

Явно мъката му е била голяма, защото решил, че няма смисъл да живее без съпругата си. Купил агне за курбан, а после изтеглил всичките си пари и ги оставил под възглавницата си за децата. Докато жена му била жива, двамата гледали телета и имали добри спестявания. После отишъл на гробищата и започнал да разчиства мястото до гроба на жена си.

Докато работел, го видял пазача  Велико. „Дойдох да си оправя мястото, че ще отивам при леля ти“, казал спокойно Янчо, с ясно съзнание.

Сутринта, когато синът и внукът се събудили, видели, че кафето му стои недокоснато на масата. Като не го открили в къщата, веднага тръгнали към гробищата. Намерили го до голям орех, докато премятал въже през един от клоните.

Прибрали го вкъщи и започнали да го пазят. Но вечерта, когато заспали от умора, Янчо тихо излязъл и отново стигнал до ореха. Този път нямало кой да го спре.

В понеделник близките му го изпратили в последния му път с вярата, че той се е събрал с непрежалимата си половинка.