Алексей Петров трябваше да стане началник на секретен отдел в ДАНС, но...

Среднощна хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, основана от бившата барета Алексей Петров, може да осуети предстоящото му завръщане като съветник по икономическата и кибер сигурност в Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).

От няколко седмици името на Алексей Петров се спряга упорито, но неофициално, като бъдещ началник на секретен отдел в ДАНС, който в момента се създава, за да се бори с икономическата и кибер престъпност в България.

Случайно или не, но хакер с псевдонима „Емил Кюлев“ е разпратил крадена база с лични данни на над 2,2 млн. български граждани до редица медии, сред които и „Капитал“, в момент, в който се е очаквало да бъде взето решение за назначението на Алексей Петров за съветник на ДАНС.

Според изданието на Иво Прокопиев полученият в редакцията информационен масив съдържа имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“. Само часове след обявлението от застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдят, че има разминавания както в структурата на данните, така и в списъка с клиентите им

. „Теч на данни няма. Те отдавна циркулират в тъмната мрежа, където има огромни бази данни с много информация. Структурата на информацията, която беше поместена, не отговаря на структурата, която ние събираме за наши клиенти. Проверени от нас лица не фигурират в тази база, а такива, които не са наши клиенти, са в нея“, обяви изпълнителният директор на „Лев Инс“ Павел Димитров в интервю за БНР.

Според думите му компанията му е минала одит за информационната сигурност от израелския офис на „Прайс Уотърхаус” и докладът показал сигурността на системата. Според оценката на „Капитал“ обаче изтеклата база данни е най-мащабната след скандала с НАПЛийкс, тъй като става дума за 2.25 млн. души.

В масива могат да се намерят лични данни и на обществени фигури, като бившия главен Иван Гешев и настоящия изпълняващ длъжността Борислав Боби Сарафов. В публично изтеклата й част не са включени данни за типа застраховки, които клиентите са ползвали, но хакерът „Емил Кюлев“ твърди, че „разполага с много повече информация, включително и с пълното счетоводство на „Лев Инс“, което показвало злоупотреби и източване чрез огромни месечни бонуси“. Само по себе си това не е престъпление - финансовите бонуси са напълно легитимна счетоводна операция, стига върху тях да не е платен данък.

Хора от родните служби за сигурност коментират, че атаката срещу „Лев Инс“ най-вероятно цели да осуети неговото завръщане като съветник в ДАНС.

Преди време самият Алексей Петров беше коментирал, че първият атентат срещу него – този пред басейна Спартак", състоял се на 15 август 2002 г., е бил извършен с цел да бъде осуетено назначението му като началник на Национална служба „Борба с организираната престъпност“ (НСБОП). След неуспешния атентат срещу Алексей Петров, бяха арестувани няколко човека от близкото обкръжение на Васил Божков. През есента на 2008 г. Алексей Петров беше назначен за съветник в ДАНС от тогавашния директор на службата Петко Сертов, а две години по-късно, след като вече не беше част от ДАНС, бившият командос беше мишена №1 на полицейската операция „Октопод“.

В крайна сметка обаче Алексей Петров беше оневинен по всички обвинения и дори осъди държавата заради повдигнатите недоказани впоследствие тежки обвинения срещу него и застрахователната компания „Лев Инс“. Слухът, че Алексей Петров може да се завърне в ДАНС, тръгна още в началото на месец юни, когато бившата барета призна в телевизионно интервю, че се познава „по линия на каратето“ с Петко Петков, бащата на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков. И макар Алексей Петров да отрече слуха, че е организирал помирителна среща в неговия ресторант „Делвите“ между Кирил Петков и Бойко Борисов, името му упорито се спряга като бъдещ „консултант“ и „експерт“ в ДАНС.

В интервю за bTV, дадено на 4 юни, Алексей Петров даде заявка, че би се завърнал в ДАНС, ако се „придаде необходимата важност на икономическата сигурност“. Той обаче уточни, че би сторил това за кратко време и с конкретни цели, като изрично подчерта, че не е получавал предложения за публични длъжности. Що се отнася до твърденията на „Емил Кюлев“, че е извършил безпрецедентна хакерска атака срещу „Лев Инс“, до момента няма официална информация за проверка по случая от Комисията за защита на личните данни, която би трябвало вече да се е намесила в скандала.

Твърдението, че данните са придобити с пробив в системата на компанията, идва от подателя им, който крие самоличността си и се представя с името на застреляния от наемен убиец на светофар в София през 2005 г. банкер Емил Кюлев.

Това не е първият сблъсък между Петров и хакера. През 2020 г. въпросният човек публикува сайт с абонамент за търсачка за крадени лични данни, която нарече „Държавна агенция по дигитално спокойствие“. В базата му се твърди, че има лични данни от системите на Народното събрание, Прокуратурата, Софийския районен съд, Български пощи, МВР и други частни компании и институции.

Всяка от тях е предлагана за продан на цени от 2000 до 450 000 евро. Публикувани бяха и негови телефонни записи на които мъж с модулиран глас разговаря с Алексей Петров и се опитва да го изнудва за пари, докато бившата барета му обяснява, че „не преговаря с терористи”. В интервю за ютуб канала „Напред и нагоре“ от 2022 г. мъж със скрита самоличност, който се представя за „Емил Кюлев“, твърди, че имал „много добри отношения“ с Алексей Петров, „докато не ме заплаши с убийство”. Той твърди още, че е хакнал софтуерната система на „Сирма Груп", която се използва като интеграция между застрахователни брокери и застрахователни компании и „знае всичко“ за клиентите им.

Любопитна подробност е, че в „Лев Инс“ от 2021 г. работи бившият шеф на „Киберсигурност“ в ГДБОП Явор Колев, който беше отстранен от държавна служба, след като името му беше намесено в скандала „Осемте джуджета“ от бизнесмена Илия Златанов.

Източник: Уикенд