Причиняват ли рак: Четири мита за слънцезащитните кремове

Причиняват ли слънцезащитните кремове рак и недостиг на витамин D? Може ли здравословното хранене да замени плажното мляко? Ето какво пише Deutsche Welle:

Много хора получават слънчеви изгаряния, особено през лятото - въпреки че всъщност съществува добра защита срешу тях: слънцепредпазни кремове. Някои хора обаче са скептично настроени към тях, а в интернет се разпространяват множество твърдения по въпроса. Кои от тях са верни, кои са подвеждащи или необосновани?
Твърдение: "Слънцезащитните кремове съдържат канцерогенни вещества", казва потребителка в TikTok. Всички химически слънцезащитни продукти са канцерогенни и затова хората трябва да използват само така наречените минерални слънцезащитни продукти, които са много по-здравословни, твърди се в публикацията.

Проверка на фактите: Няма доказателства.

Твърдението не може да бъде доказано. "Слънцезащитните кремове не съдържат никакви канцерогенни вещества", обяснява дерматоложката Ута Шлосбергер пред ДВ. И дерматологът Хоуп Мичъл също потвърждава: "Няма никакви доказателства, че слънцезащитните кремове причиняват рак".

Няма данни за канцерогенни ефекти 

Основната разлика между минералните и химическите филтри за слънце е начинът, по който спират слънчевите лъчи. Минералните слънцезащитни продукти образуват бариера върху кожата, която отразява ултравиолетовата светлина. Те не се абсорбират в кожата и затова се разпознават по тебеширения си бял цвят. Няма научни доказателства, че минералните слънцезащитни продукти съдържат канцерогени.

Много хора предпочитат химически слънцезащитни продукти, тъй като те са почти невидими върху кожата. Тези кремове трябва да се нанасят периодично на всеки няколко часа, защото се отмиват по-бързо. Те съдържат химикали, които променят химическата си структура и се абсорбират от кожата, като по този начин предпазват от увреждане от слънцето. За тях също няма научни доказателства, че съдържат вещества, които са канцерогенни за хората.

Някои слънцезащитни продукти обаче съдържат синтетичния UV филтър октокрилен. Проучване от 2021 установява, че октокриленът може да се разпадне с течение на времето до елемента бензофенон. Той може да причини увреждания при животните, обяснява дерматоложката Шлосбергер. Това се потвърждава и от Световната здравна организация (СЗО): Филтърът се счита за канцерогенен при животните и "вероятно канцерогенен" при хората. Въпреки това няма научни доказателства за канцерогенен ефект при хората.

Дерматолозите препоръчват да не се използва стар химически слънцезащитен продукт от предходната година, ако той съдържа октокрилен, а всяка година да се купува нов. Според експертите така рискът от рак от ултравиолетовите лъчи е много по-висок.

Слънцезащитните продукти водят до недостиг на витамин D?

Твърдение: "Използването на слънцезащитен крем води до недостиг на витамин D" - това твърдят множество потребители в социалните мрежи.

Проверка на фактите: Невярно.

Експертите са единодушни, че слънцезащитните продукти не причиняват дефицит на витамин D. Слънцезащитните продукти с висок фактор (SPF) наистина филтрират по-голямата част от слънчевата UVB радиация и в същото време UVB вълните са тези, които предизвикват производството на витамин D в кожата. "Клиничните проучвания обаче никога не са показвали, че ежедневната употреба на слънцезащитни продукти води до дефицит на витамин D. Всъщност повечето проучвания показват, че хората, които използват слънцезащитни продукти ежедневно, поддържат нивата си на витамин D."

Проучване от Кралския колеж в Лондон също стига до заключението, че дори при правилно нанасяне на слънцезащитен продукт с висок SPF не се наблюдава дефицит на витамин D при изследваните лица. Според Шлосбергер дефицит на витамин D след използване на слънцезащитни продукти не е възможен, тъй като те не блокират 100% от UVB лъчите. Останалият процент, който все пак би преминал, е достатъчен за поддържане на нивата на витамин D.

Чернокожите хора не се нуждаят от слънцезащитни продукти?

Твърдение: "Чернокожите хора нямат нужда от слънцезащитен крем", твърди инфлуенсър с повече от два милиона последователи в TikTok.

Проверка на фактите: Невярно.

Това твърдение се повтаря многократно в социалните мрежи - но не е вярно. Хората с по-тъмна кожа могат да останат на слънце малко по-дълго без слънцезащитен крем, без да пострадат от увреждане на кожата, обяснява Ута Шлосбергер. Никой обаче няма пълна защита от слънцето. Всеки може да изгори на слънце.

Дерматологията разграничава шест различни типа кожа: Първият тип кожа е много светла, която е особено чувствителна към слънцето. Последният шести тип кожа се описва като "черна", която е силно пигментирана и много по-малко чувствителна. Колкото по-тъмна е кожата, толкова по-дълго човек може да остане на слънце, без да изгори.

Дерматологът Хоуп Мичъл обяснява: "Знаем, че силно пигментираната кожа има естествен слънцезащитен фактор от около 13." Допълнителен слънцезащитен фактор от 30 предпазва от по-голям процент ултравиолетови лъчи, обяснява още тя. Освен това според Американската академия по дерматология, SPF 30 е минимумът, който трябва да прилагат всички хора, независимо от тена на кожата им.

Може ли веганското хранене да ви предпази от слънчево изгаряне?

Твърдение: Не е необходимо да нанасяте слънцезащитен крем, ако се храните вегански, обяснява друга потребителка в ТикТок.

Проверка на фактите: Невярно.

"Мисля, че това е много опасно", казва дерматоложката Шлосбергер. Според нея човек може да постигне по-добър възстановителен механизъм на кожата чрез по-добро хранене - но не и да изгради слънцезащита.

Твърди се, че морковите имат положителен ефект върху слънцезащитата. Центърът за консултации на потребителите в Южен Тирол например пише, че бета-каротинът, "както и други каротеноиди, витамини (особено С и Е) и микроелементи (особено селен) допринасят за предотвратяване или възстановяване на уврежданията на кожата, причинени от UV радиацията".

Въпреки това обаче "като единствена защита от слънцето приемът на бета-каротин далеч не е достатъчен и не замества слънцезащитния продукт." Германското дружество за борба с рака също потвърждава, че въпреки че вторичните растителни съединения могат да допринесат донякъде за слънцезащитата, те не се препоръчват като единствена защита.