Нужни са комплексни усилия за по-ранното откриване на белодробни патологии

Доц. д-р Таньо Стефанов, дм, е началник на Отделението по гръдна хирургия на МБАЛ „Бургасмед“ от април 2016г. Той също е преподавател в Медицински факултет – Бургас. Завършва медицина през 1994 г. От 1995 г. работи в Окръжна болница в Пловдив като хирург. Взема специалности по хирургия през 2001г. и по гръдна хирургия през 2004г. От 2002 до 2004 г. е гръден хирург в УМБАЛ „Свети Георги“, също в Пловдив. От 2008г. до 2016г. е началник на Втора хирургия в МБАЛ Пловдив. От 2010г. е магистър по здравен мениджмънт, а от 2015г. е доктор по медицина. Член е на българската и на европейската асоциации по гръдна хирургия. Има редица специализации у нас и чужбина. Завършил е курсове по ехография на коремни органи и повърхностни структури, видеоасистирана торакоскопска хирургия, лапароскопска хирургия и фибробронхоскопия.

- Доц. Стефанов, ръководеното от вас Отделение по гръдна хирургия в „Бургасмед“  наскоро навърши 7 години. Как се развиха диагностичните и оперативни методики за този период и какво се промени  в работата ви?

- През 2016г. в „Бургасмед“ създадохме  първото специализирано отделение по гръдна хирургия в гр. Бургас и областта с моя учител от Виена д-р Данчо Янакиев, мир на праха му. От тогава до днешна дата значително се е увеличил броят на преминалите пациенти и сложността на извършените оперативни интервенции.

При нас се извършват цялата палитра от оперативни намеси на болести на органите разположени в гръдния кош, разбира се без сърцето - бял дроб, медиастинум, плевра и плевралното пространство, хранопровод и диафрагма. Осъществяваме всички диагностични и лечебни оперативни техники без RATS, тъй като все още нямаме робот. Това са  фибробронхоскопия (ФБС), медиастиноскопия, трансторакална тънкоиглена биопсия ТТБ, лапароскопска и Видео-асистирана торакоскопска хирургия (VATS) и торакотомии.
 
- Какво оперативно лечение прилагате в „Бургасмед“ за злокачествените заболявания, които все още са патологията, с която се срещате всеки ден в практиката си?

- За голямо съжаление, 3/4 от пациентите ни в отделението са със злокачествени заболявания, предимно рак на белия дроб, като голяма част от тях са неоперабилни поради късното откриване на патологията.  Ракът на белия дроб дълго време се разраства безсимптомно и „мълчаливо“ и когато даде сигнали, тогава вече обикновено е късно за хирургична интервенция, тъй като на оперативно лечение подлежат само болните в I-IIIA стадии на заболяването. В колкото по-ранен стадии е постъпил пациентът за оперативно лечение, толкова преживяемостта е по-голяма. Имаме пациенти с над 10-годишна преживяемост след извършена оперативна интервенция. След операция при нас, насочваме пациентите към онкотерапевт. Характерно е, че при лечението на рака на белия дроб се прилага екипен подход. Това е така нареченият онкологичен комитет, в чиито състав са включени хирург, онколог, радиолог, рентгенолог и патолог. През последните години освен оперативното лечение, химиотерапията и лъчетерапията, се работи с добри резултати в областта на таргетната терапия и имунотерапията.  При анализирането на молекулярните аномалии при рака на белия дроб, последните изследвания са силно фокусирани върху разработването на молекулярно-насочени терапии с добри резултати при отговор.
 
- Кои са основно факторите, които провокират развитието на рак на белия дроб?

- За разлика от много други злокачествени заболявания, чиито причини са в голяма степен неизвестни, причината за рак на белия дроб е тютюнопушенето. Тютюневият дим съдържа повече от 300 вредни вещества с най-малко 40 известни мощни канцерогени.  Развитието на рак на белия дроб е пряко свързан с броя на изпушените цигари, продължителността на пушене, както и със съдържанието на катран и никотин в цигарите.

Тъй като не всички хора, които пушат развиват рак на белия дроб, а и не всички пациенти с рак на белия дроб са с анамнеза за тютюнопушене и други фактори, се счита че има значение и генетичното предразположение.

Експозиция на азбест е доказано, че е силно свързана с причиняването на рак на белия дроб, малигнен плеврален мезотелиом, и белодробна фиброза. Твърди се, че азбестът увеличава с 5 пъти риска от развитие на рак на белия дроб.

Радонът е инертен газ и е рисков фактор за рак на белия дроб при уранови миньори. Приблизително 2-3% от белодробния рак ежегодно се очаква да бъде причинен от експозицията на този радиоактвен газ.

ХИВ инфекцията и други екологични агенти, сред които берилий, никел, мед, хром и кадмий играят роля при появата на карцином на белия дроб. 

- Къде греши българинът, за да сме на едно от челните места по този показател в Европа?

- Това са „лошите навици“ като тютюнопушенето, за което вече споменах, но също влияние има и слабата физическа активност, работата в запрашена среда и неспазване на изискването за ползване на индивидуални предпазни средства, незадоволителната култура на хранене и вида храна.

Мога да обобщя, че ниската здравна култура и системните инсуфициенции на здравната система водят до късна диагноза и до лоши резултати от проведеното лечение.

Уместно е да се мисли повече за тази патология, а също са нужни и комплексни усилия за нейното ранно откриване, тъй като това е най-честото злокачествено заболяване. Затова апелираме към колегите, особено към общопрактикуващите лекари, пулмолозите, невролозите и съдовите хирурзи, по-често да назначават рентгенографии на гръден кош, дори при най-малки съмнения или оплаквания от страна на пациентите.

- Ковид си отиде почти, но доколко неговите последици все още влошават качеството на живот на прекаралите болестта?

- При малък процент от пациентите се установява белодробна тромбоемболия. Наблюдават се  неврастенни симптоми - главоболие, отпадналост и липса на мотивация.

Ковид инфекцията беше бич за човечеството, но по време на пандемията се извършиха множество образни изследвания, при които се намериха туморни формации в ранен стадии на развитие формации в белия дроб в по-ранен стадии и съответно се повиши оперативната активност за радикалното им отстраняване.